272
Докато ровиш из чантата, ти измъкваш кутията, за да не ти пречи… и в същата секунда до теб се раздава задавен вик.
— Ракети!
Учудено повдигаш глава.
— Да, ракети, какво толкова?
Някакъв дребен моряк те разтърсва за раменете.
— Погледни, бе човек, сляп ли си?
Обръщаш се накъдето сочи… и изтръпваш. Само на няколко мили от загиващия „Титаник“ блестят светлините на кораб.
— Там си стоят поне от час насам — развълнувано обяснява морякът. — Не ни ли виждат… не разбират ли какво става… Не знам, обаче стоят и не мърдат. Дори ракети изстрелвахме от кърмата. Ама бели. Можеш ли да си представиш, на целия „Титаник“ не се намери една червена ракета.
— Тези тук са червени — отвръщаш ти. — Знаете ли как да ги изстрелвате?
— И още как!
След по-малко от минута в нощното небе полита червена ракета. Втора… трета… четвърта…
И изведнъж над целия „Титаник“ избухват викове на неописуема радост и надежда.
От неизвестния кораб също излита ракета!
Мини на 293.
273
Изчакваш два дни спокойно, като хвърляш цялото си време за обмисляне на планове какво точно да направиш, за да спасиш Хигинс. Една след друга възникват идеи, коя от коя по-странни и налудничави. Успяваш да проникнеш в кухнята, за да се убедиш, че готварският казан е вграден в печката и с него няма как да се плава. През час се налага да гониш от ума си идеята да потърсиш на кораба някоя надуваема лодка — такава просто не съществува. Когато най-сетне злокобната нощ настъпва, ти лежиш на койката и дообмисляш плановете си. Остава само да си избереш кой от тях ще изпробваш… а може би няколко един след друг?
Колебанието ти внезапно е прекъснато от странен стържещ звук. Сякаш някой прокарва огромен трион по дъното на кораба. Скачаш от койката като луд — това е сблъскването! Завари те неподготвен! Сега трябва бързо да решаваш… а още по-бързо да намериш Хигинс! Защото, увлечен в най-фантастични планове, ти си пропуснал да го следиш и да отбелязваш къде е!
Ако смяташ, че някои от предметите, с които разполагаш, могат да ти потрябват, сложи ги в пътната си чанта (едва ли ще имаш възможност да се връщаш за тях). След това, ако имаш кодова дума ВТОРИ ПРОРОК, премини на 178.
Ако нямаш такава кодова дума, продължи на 147.
274
Едва ли не на всяка минута тайничко поглеждаш хронометъра. А времето тече непоносимо бавно. 23.17… 23.21… 23.29… Най-сетне в 23.36 ти се привеждаш напред през ръба и изкрещяваш с всичка сила:
— Айсберг! Айсберг право по носа!
— Къде? Къде? — трепва Ли. — Нищо не виждам.
Но вълнението ти е толкова искрено, че Флийт просто не устоява.
— И аз го виждам! — възкликва той, сетне удря камбаната, грабва телефона и обявява с напрегнат глас: — Айсберг право по носа!
Минават още една или две минути, които ти се струват цяла вечност. Носът на кораба бавно почва да се отклонява наляво. А айсберг няма и няма!
— Май ни подведе тоя драскач — злобно промърморва Ли. — Сега заради него…
И изведнъж айсбергът изниква от мрака само на два-три метра встрани от корпуса. Изтръпнали, тримата следите как чудовищният леден къс пълзи все по назад… и ненадейно откъм кърмата долита трясък. Титаник се разтърсва съвсем леко.
— Май ни закачи — прошепва Флийт.
— Дано да не е сериозно — въздъхва Ли.
Скоростта постепенно намалява, докато най-сетне корабът спира. Дали намесата ти е била навременна? Дали е спасила кораба? Вече се съмняваш в това и слизаш надолу, за да потърсиш Хигинс, когато откъм мостика дотичва разрошен и без фуражка самият капитан Смит.
— Кой забеляза айсберга? — басово се провиква той.
— Драс… искам да кажа журналистът, сър! — отвръща отгоре Ли.
Капитанът сграбчва ръката ти.
— Мистър Бейли, искрено се радвам, че разреших да бъдете тук тази нощ. Спестихте ни огромни неприятности.
— Няма ли повреди, сър? — питаш ти. — Чух удар откъм кърмата.
Смит махва с ръка.
— Пробойна в кърмовия отсек. Крайно неприятно, разбира се, но няма да ни попречи да стигнем в Ню Йорк навреме. Без да бързаме, естествено. Отсега нататък — безопасна скорост. Можеше да бъде далеч по-зле…
Сбогуваш се с него и тръгваш към каютата си. Още не можеш да повярваш — след два дни пътниците ще слязат в Ню Йорк, без дори да подозират каква страшна заплаха е минала на косъм от тях.