Знаеш какво означава това. Сега ти остава само едно. Замахваш и с всичка сила удряш Флийт право в лицето. Телефонът изхвръква от ръцете му.
В следващата секунда двамата наблюдатели се нахвърлят върху теб. Обсипва те градушка от жестоки удари.
— Какво има? — долита вик откъм мостика.
Но когато един от двамата (нямаш представа кой) успява да извика за айсберга, вече е късно. Ледената грамада с ужасяващ трясък се врязва право в носа на „Титаник“. Лежиш пребит на дъното на наблюдателницата и се питаш дали корабът ще потъне.
Не потъва. На разсъмване „Титаник“ все още е на вода. Наводнени са само два носови отсека. Към вас бързат на помощ „Карпатия“ и „Олимпик“. Пътниците ще бъдат прехвърлени на тях и след няколко дни ще слязат в Ню Йорк, без дори да подозират каква страшна заплаха е минала на косъм от тях.
Колкото до теб… ще платиш скъпо за дързостта си. Онова, което извърши, се нарича саботаж. Никой няма да ти повярва, че си предотвратил още по-страшна трагедия. Без съмнение те очаква доживотен затвор в английски или американски затвор. Ще излезеш ли някога на свобода? Кой знае…
285
Спомняш си за безучастния „Калифорниън“ само на няколко мили от „Титаник“ в страшната нощ. Може би има начин чрез радиограма да привлечеш вниманието на капитан Лорд, преди да е станало късно… и преди неговият радист да е напуснал поста си. Ако избереш този начин на действие, изчакай вечерта на 14 април и мини на 205.
Ако подобен план не ти харесва, върни се на 172 и избери нещо друго.
286
Планове много, но още същата вечер се случва нещо, което да ги осуети. В каютата ти внезапно нахълтва Исмей, придружен от четирима въоръжени моряци.
— Арестуван сте, мистър Бейли… ако това е истинското ви име.
— Чакайте! — възкликваш ти. — За какво?
За пръв път виждаш по лицето на Исмей толкова широка усмивка.
— Ами… например за това, че препоръчителните ви писма са фалшиви. Пратихме телеграма до Лондон и се оказа, че в „Таймс“ не работи никакъв Джон Бейли.
Съобразяваш светкавично и си готов с нова лъжа.
— Естествено, че са фалшиви. Нали ви казах, че аз съм от…
— Знам какво ми казахте! Само че и от тях не сте, драги мой. Пратихме запитване до министерството. Имам обаче най-сериозни подозрения, че може да сте от другите. Но това ще е работа за полицията в Ню Йорк. Господа, водете този съмнителен тип в изолатора!
Мини на 54.
287
Това е най-безумното нещо, което си вършил в своя живот. Динамитът мигновено избухва с оглушителен трясък и насреща ти изригва вълна от пламъци и нажежена пара. Загиваш на място. Така и не ще узнаеш дали твоята саможертва е спасила „Титаник“ или не. Във всеки случай, когато отново се озоваваш сред познатата стаичка в края на века, странният глас не се обажда. Не го чуваш никога вече…
288
С много усилия запазваш спокойствие до съдбовния 14 април, когато решаваш да осъществиш плана си и тръгваш да дириш Исмей. Но шефът на компанията сякаш се е изпарил. Откриваш го едва след вечеря до ресторанта на първа класа, но затова пък те посреща сравнително благосклонно.
— А, Бейли! Отново ли вашите загадки?
Мини на 221.
289
Не ти остава нищо друго, освен да се прибереш в каютата и да чакаш неизбежното. А то става много скоро. Раздава се странен стържещ звук, сякаш някой прокарва огромен трион по дъното на кораба. Скачаш от койката като луд — това е сблъскването!
Ако смяташ, че някои от предметите, с които разполагаш, могат да ти потрябват, сложи ги в пътната си чанта (едва ли ще имаш възможност да се връщаш за тях). След това, ако имаш кодова дума ВТОРИ ПРОРОК, премини на 178.
Ако нямаш такава кодова дума, продължи на 147.
290
Ритваш внезапно Кемиш в слабините и той се търкулва настрани. Младият огняр с учудване се обръща към теб, но преди да успее да направи каквото и да било, получава саблен удар по шията и се просва до Кемиш. Познанията ти по карате се базират изцяло на гледаното в разни източни филми, но за началото на века и това е доста.
Бедата е, че си забравил групата огняри, останали долу. Сега всички те се покатерват като маймуни по стълбичката към моста и се нахвърлят върху теб едновременно. Успяваш да повалиш още трима, но останалите се струпват върху теб и скоро си обезвреден.
Един от огнярите изчезва към горните палуби и не след дълго се връща с четирима матроси. Без никакви обяснения те помъкват нагоре по стълбите.
— Къде ме водите? — питаш ти.