— Извинете, сър, кого търсите? Мога ли да ви помогна?
— С кого имам честта да разговарям? — връщаш въпроса ти, за да спечелиш време.
— Прислужник съм на мистър Джон Джейкъб Астор. А вие…
— Отлично! — възкликваш ти. Именно той ми е нужен. Къде мога да го открия?
— Горе, на лодъчната палуба. Не вярвам да слезе скоро. По каква работа…
Винаги си умеел да скалъпиш правдоподобна лъжа.
— Джон Бейли, журналист от „Таймс“. Бяхме се уговорили с мистър Астор да ми даде интервю при отплаването. Ще имате ли нещо против да го изчакам в салона, докато дойде?
Човекът се обърква.
— Ами… Добре, мистър Бейли. Ама гледайте да не се сблъскате с някой от стюардите, те следят тук да влизат само пътниците от първа класа, а вие май не сте от тях.
— Благодаря. Ето, вземете една лира, да се почерпите!
Онзи енергично поклаща глава.
— Искрено съм ви благодарен, мистър Бейли, но не мога. Господарят ще ме уволни на минутата, ако разбере. Желая ви успех!
Мини на 59.
11
Започваш без предисловия:
— Аз съм журналист, капитан Смит. Искам да напиша голяма статия за капитана на „Титаник“. Ще ви помоля да ми разкажете подробно за кариерата си, навярно е доста интересна.
Капитанът се колебае.
— Няма ли да е малко нескромно? В края на краищата, аз съм просто един обикновен капитан. Какъв е чак пък този интерес…
— Моля, моля! — бързо възразяваш ти. — Всички знаят, че капитанът е умът, сърцето и душата на кораба. А за кораб като „Титаник“ това е изключително важно. Сигурен съм, че една такава статия не само би повишила вашия авторитет, но и би била добра реклама за компанията.
Ласкателството безпогрешно удря в целта.
— Ами какво да ви кажа… На 59 години съм, от тях трийсет и осем служа в „Уайт Стар Лайн“. Този рейс ми е последният — след него излизам в пенсия. Всъщност това трябваше да стане още преди няколко месеца, но мистър Брус Исмей ме помоли да поема първия рейс на „Титаник“ — създала се е една такава традиция, аз да водя в първи рейс всеки нов кораб на компанията. Женен съм, имам дъщеря…
— Извинявайте — намесваш се ти, — не може ли да седнем някъде, за да записвам? Неудобно е така…
— О, да — сепва се Смит. — Заповядайте в каютата ми.
Мини на 44.
12
И така, идеята е проста. Ще отвлечеш капитана, ще поискаш като условие за преговори корабът да бъде спрян… и ще проточиш преговорите няколко часа — достатъчно, за да стигнете в опасната зона вече на сутринта и айсбергите да бъдат забелязани отдалече.
Слагаш револвера в джоба си и се запътваш към капитанския мостик. Там те посреща дежурният матрос.
Разговарял ли си вече с капитана?
Да — мини на 149.
Не — продължи на 109.
А ако в последния момент изпитваш колебания спрямо плана, върни се на 172 за нов избор.
13
— Хм, хм! Това звучи извънредно възпитано, господине. Направо да не повярвам, че сте същият човек, когото срещнах вчера. Как казахте, че ви е името?
— Джон Бейли. Журналист.
Хигинс кимва и се усмихва.
— О, да. Е, извинението оправя нещата, особено ако се извиняваш пред добронамерен човек — а аз съм точно такъв. Вярно, лесно избухвам, но до ден-два ми минава и дори съжалявам за случилото се. Така че и вие извинявайте, ако има нещо… и дайте да бъдем приятели поне до края на това пътешествие!
Протягате си ръце. С радост отбелязваш, че възможността за нормален разговор с Хигинс е възстановена. И в същото време решаваш веднъж завинаги да не се караш повече с него за нищо на света. Не това ти е работата.
— Искате ли да дойдете с мен на бака, мистър Бейли? — предлага Хигинс. — Ще бъде истинско удоволствие да погледаме ирландския бряг.
Ако се съгласиш, мини на 72.
Ако предпочиташ да се наспиш, продължи на 187.
14
От пръв поглед личи, че магазинът е вехтошарски. Две опушени газени лампи хвърлят мътни лъчи над купища прашни предмети. Предпазливо правиш няколко крачки между тях и за да проявиш интерес, посочваш първото, което ти попада под ръка — някаква странна конструкция от сгънати летви, омотани с насмолен брезент.
— Какво е това?
— Лодка сър, лодка — бърза да обясни старецът. — Сгъваема лодка, от ония, дето ги използваха при полярните експедиции.
— И плава ли това чудо? — смайваш се ти, защото конструкцията съвсем не ти вдъхва доверие.