Хари заведе Беате по стълбите към мазето, а пазачът им отключи помещението за смет. Льон бе довела и двама помощници — Гилберг и девойка, чието име Хари така и не можеше да запомни за повече от три секунди.
— Ето там, горе — уточни Хари.
Тримата сътрудници от Отдела за експертно-криминална дейност, облечени в нещо като бели пчеларски костюми, пристъпиха предпазливо под отвора на шахтата и лъчите от фенерите на главите им изчезнаха в мрака. Хари наблюдаваше новата помощница на Беате в очакване да види как ще понесе гледката. Реакцията на младата жена му напомни корал, свил се инстинктивно, когато водолази го докоснат с пръст. Беате поклати глава едва забележимо, както водопроводчик спокойно установява наличието на замръзнала тръба.
— Енуклеация — подхвана тя. Гласът ѝ отекна в шахтата. — Записваш ли, Маргрет?
Помощницата ѝ, задъхана от видяното, започна да търси химикалка и бележник под защитния си костюм.
— Моля? — не разбра Хари.
— Лявата очна ябълка е отстранена. Маргрет?
— Записвам — потвърди момичето.
— Жената виси с главата надолу, явно е заседнала в шахтата. От очната кухина капе малко кръв, а от вътрешната страна се виждат бели ивици — явно черепът прозира през тъканта. Кръвта е тъмночервена на цвят, следователно съсирването е започнало преди известно време. Съдебният лекар ще провери температурата и степента на вцепененост, когато пристигне. Бързо ли диктувам?
— Не, идеално — отвърна Маргрет.
— На четвъртия етаж, където е било намерено и самото око, се натъкнахме на следи от кръв до капака на шахтата. Явно трупът е бил напъхан там. Тъй като отворът е тесен и предвид видяното, имаме основания да смятаме, че лявото ѝ рамо е изкълчено или докато извършителят се е опитвал да напъха тялото ѝ в шахтата, или впоследствие, докато е падало. Малко трудно е да се определи от този ъгъл, но май виждам синини по врата ѝ, които означават, че вероятно е била удушена. Патолозите ще прегледат рамото и ще установят причината за смъртта. Няма какво повече да се направи тук. Твоя е, Гилберг.
Беате се отмести и той направи няколко снимки.
— Какво представлява жълто-бялото в очната кухина? — попита Гилберг.
— Мазнина — обясни Беате. — Огледай наоколо дали ще намериш вещи, собственост евентуално на убитата или на убиеца. После колегите отвън ще ти помогнат да я свалите. Маргрет, ти идваш с мен.
Излязоха в коридора. Маргрет натисна копчето на асансьора.
— Ще се качим по стълбите — махна с ръка Беате.
Маргрет я погледна изненадано и тръгна след нея и Хари.
— Трима от хората ми ще се появят всеки момент — Беате изпревари въпроса на Хари.
Въпреки че той вземаше по две стъпала на крачка, тя не изоставаше.
— Свидетели?
— Засега няма — отвърна Хари, — Но започнахме обиколката. Трима полицаи се заеха да звънят по вратите в сградата, а после и в съседните.
— Имат ли снимки на Станкич?
Хари я погледна, за да разбере дали е вложила ирония във въпроса си. Не му стана ясно.
— Какво е първото ти впечатление? — попита той.
— Мъж е.
— Защото е успял да я напъха в отвора на шахтата?
— Вероятно да.
— Нещо друго?
— Хари, има ли въобще някакво съмнение кой го е извършил? — въздъхна тя.
— Да, Беате, няма как да сме сигурни. По принцип винаги се съмняваме, докато не се сдобием с неопровержими доказателства. — Хари се обърна към Маргрет, която вече издъхваше зад гърба им. — Твоето първо впечатление?
— Какво?
Поеха по коридора на четвъртия етаж. Пълен мъж с разкопчано сако от туид стоеше пред апартамента на Юн Карлсен. Явно чакаше тях.