— Искам да разбера какво почувства, когато влезе в апартамента. И когато погледна нагоре в шахтата.
— Какво съм почувствала ли? — усмихна се смутено Маргрет.
— Да, точно така! Какво си почувствала! — избоботи Столе Ауне и протегна ръка на Хари. — Слушайте и попивайте, младежи, защото това е прословутото евангелие на Хуле. Преди да прекрачиш местопрестъплението, трябва да освободиш главата си от всякакви мисли, да се превърнеш в безсловесно новородено и да приемеш с всичките си сетива благословията на първото впечатление. Тези няколко важни секунди са твоят най-голям, а може би и единствен шанс да прозреш какво се е случило, без да си наясно с фактите. Звучи като ритуал за викане на духове, нали? Много изискан костюм, Беате. А коя е очарователната ти колежка?
— Маргрет Свенсен.
— Аз съм Столе Ауне — представи се психологът, хвана ръката на Маргрет и я целуна въпреки ръкавицата. — Боже мой, имате вкус на латекс, миличка.
— Ауне е психолог — обясни Беате. — Често ни помага да разплетем случаите.
— Често се опитвам да ви помагам — поправи я той. — За съжаление психологията все още е съвсем млада наука и чак след поне петдесет-сто години ще бъде в състояние да оказва сериозна подкрепа на следствието. А какво ще отговорите, на въпроса на Хуле, миличка?
Маргрет се обърна към Беате, сякаш за да я помоли за помощ.
— Ами… не знам. Тази история с окото ми се стори отвратителна.
Хари отключи вратата.
— Нали знаеш, че не понасям кръв — предупреди го Ауне.
— Представи си, че не е истинско, а стъклено око — Хари отвори вратата и се дръпна встрани. — Стъпвай върху найлона и не пипай нищо.
Ауне пое предпазливо по черната пътека. Приклекна до окото, което продължаваше да стои в купчината прах до прахосмукачката. Повърхността му бе посивяла.
— Нарича се енуклеация — осведоми го Хари.
— Изтръгнал е окото ѝ с прахосмукачка? — повдигна вежди Ауне.
— Първо го е засмукал с прахосмукачката, а после го е изтръгнал с пръсти — предположи Хари. — Мускулите и зрителните нерви не могат да се прекъснат толкова лесно.
— На какво ли не те е научил опитът, Хари.
— Веднъж арестувах жена, удавила бебето си във ваната. Докато лежеше във временния арест, си извади окото. Тогава лекарят ми обясни каква е техниката.
Чуха как Маргрет си пое въздух зад гърба им.
— Отстраняването на око не води автоматично до летален изход — продължи Хари. — Според Беате жената е удушена. Ти какво мислиш?
— Престъплението е извършено от човек в състояние на емоционален и рационален дисбаланс. Осакатяването показва неконтролируем гняв. Не е изключено убиецът да се е ръководил от практични съображения, когато е изхвърлил трупа в шахтата…
— Какво практично има в това решение? Ако е искал да не открием тялото веднага, по-разумно би било да го остави в празния апартамент.
— Значи действието му е повече или по-малко символично.
— Мм. Маха окото и третира останалото като боклук?
— Да.
Хари погледна Беате.
— Изводите ни не говорят в полза на теорията, че е станала жертва на професионален убиец.
— Е, възможно е да е бил разгневен професионален убиец — сви рамене Ауне.
— Професионалистите разчитат на един доказан метод. Христо Станкич например застрелва жертвите си.
— Може да има по-широк репертоар — предположи Беате. — Или жената да го изненадала в апартамента.
— Или не е искал да стреля, за да не чуят съседите — обади се Маргрет.
Тримата се обърнаха към нея. Тя се усмихна малко стреснато:
— Искам да кажа… ако убиецът е имал нужда от спокойствие в апартамента, за да намери нещо важно?
Хари забеляза, че неочаквано Беате започна да диша през носа и пребледня.
— Как ти звучи всичко това? — обърна се той към Ауне.
— Като психология. Безброй въпроси. И само хипотези в отговор.
Навън Хари попита Беате как се чувства.
— Добре, само дето малко ми прилоша.
— Не ти позволявам да се разболееш точно сега. Ясно?
В отговор тя се усмихна загадъчно.
Той се събуди. С отварянето на очите си видя как по белия таван над главата му потрепват светли отблясъци. Болеше го главата и цялото тяло. Замръзваше. В устата му бе напъхано нещо. Опита се да се размърда, но ръцете и краката му бяха завързани. Повдигна глава. В огледалото до леглото отражението му лъсна на светлината от запалени свещи. Беше гол. На главата му бе сложено нещо като конска сбруя. Единият ремък минаваше напреки пред устата му, в която бе напъхана черна топка. Ръцете му бяха закопчани за леглото е белезници, глезените — с черни маншети. Отново се вторачи в огледалото. Върху чаршафа между краката му се виждаше краят на конец, който водеше към задника му. На корема си забеляза нещо бяло. Приличаше на сперма. Отпусна глава върху възглавницата и затвори очи. Прииска ми се да закрещи, но знаеше, че топката ще осуети всеки негов опит да произведе звук.