Хари изчака гръмкият смях на Скаре да заглъхне.
— И как са разбрали, че лъже?
— Не се е наложило. Той затворил. Звучал доста объркан. Казал, че преди няколко дни видял Станкич с пистолет в ръка в някакъв ресторант. Вие какво правите в момента?
— Ами… ще повториш ли последното?
— Вие какво…
— Не, не. Повтори онова за пистолета.
— Хе-хе, на някои хора никак не им липсва въображение, а?
— Свържи ме с дежурния в „Защита на населението“, с когото си разговарял.
— Значи искаш…
— Веднага, Скаре.
След като размени с дежурния три изречения, Хари го помоли да не затваря и извика с всичка сила:
— Халвуршен!
— Да?
Младият полицай се появи пред плевнята.
— Как се казваше онзи сервитьор, който видял мъж в тоалетната с пистолет, покрит със сапун?
— Как очакваш да си спомня?
— Все ми е едно, просто мисли.
Гласовете им ечаха между стената на къщата и плевнята.
— Туре някой-си. Нещо такова.
— Бинго! Така се е представил по телефона. Хайде сега се сети за фамилията му, драги.
— Ъъъ… Бьорг? Не. Бьоранг? Не…
— Хайде де, Лев Яшин!
— Бьорген. Точно така беше. Бьорген.
— Остави лопатата. Позволявам ти да шофираш с превишена скорост.
Двайсет минути по-късно Хари и Халвуршен профучаха покрай Западния площад и завиха по улица „Скиве“. Оберкелнерът в „Бискит“ даде на полицаите адреса на Туре Бьорген. Пред сградата ги чакаше патрул. Халвуршен спря до колегите си и свали прозореца.
— На третия етаж — осведоми го полицайката на предната седалка и посочи към прозорец на сивата фасада, където светеше.
Хари се наведе към жената над Халвуршен.
— Двамата с него ще се качим. Единият от вас да остане тук, за да поддържа връзка със „Защита на населението“, а другият да заварди задния изход. Имате ли оръжие в багажника?
— Да.
Мъжът, колегата ѝ, се наведе напред:
— Ти си Хари Хуле, нали?
— Точно така, полицай.
— Чух, че нямаш разрешително за оръжие.
— Нямах. Нещата се промениха.
— Ами?
— Успах се за първия изпит по стрелба през есента — усмихна се Хари. — Но мога да те успокоя: на втората дата записах третия най-добър резултат в цялата система на полицията. Ясно?
Двамата полицаи се спогледаха.
— Да — смънка мъжът.
Хари дръпна вратата на колата. Замръзналите гумени уплътнения изпращяха.
— А сега да проверим дали сигналът е важен за нас.
За втори път в рамките на две дни Хари държеше картечен пистолет в ръка. Позвъни на уредбата на името Сайерстед. Обади се разтревожен женски глас. Хари се легитимира и я подкани да погледне през прозореца, за да се увери лично, че идват от полицията.
Тя им отвори. Полицайката се втурна към задния двор и зае позиция, а Халвуршен и Хари се качиха по стълбите.
На месингова табелка над звънеца бе написано името Туре Бьорген с черни букви. Хари се сети как Бярне Мьолер още при първата им съвместна акция го научи на най-лесния и ефикасен начин да разбере дали в жилището има някой. Затова долепи ухо до стъклото на вратата. Отвътре не се чуваше нито звук.
— Зареден и със свален предпазител, нали? — прошепна Хари.
Халвуршен, извадил служебния си пистолет, застана от лявата страна на вратата.
Хари натисна звънеца.
Ослуша се със затаен дъх.
После пак позвъни на вратата.
— Да разбием вратата или да не я разбием — прошепна Хари. — Това е въпросът.
— Ако ще го правим, трябва първо да се обадим в съда и да поискаме разрешение за обиск…
Звукът от удар на „МП-5“ в стъкло прекъсна Халвуршен. Хари провря бързо ръка и отключи.
Влязоха в коридора и Хари посочи на Халвуршен кои врати да провери. Самият той веднага се насочи към всекидневната. Беше празна. Веднага обаче забеляза огледалото над масичката с телефона, очевидно ударено с тежък предмет. От средата му се бе отчупило парче и бе оставило тъмен кръг след себе си. Лъчите на своеобразното черно „слънце“ сочеха към позлатена орнаментирана рамка. Открехнатата врата в дъното на помещението мигом прикова вниманието на Хари.
— В кухнята и в банята няма никого — прошепна Халвуршен зад гърба му.
— Добре. Приготви се.
Хари тръгна. Интуицията му подсказваше, че ако изобщо в жилището има нещо, ще го намерят точно зад тази врата. Отвън се чуваше пърпоренето на развалено автомобилно гърне. Спирачки на трамвай изсвистяха пронизително в далечината. Хари си даде сметка, че инстинктивно се свива, сякаш за да се смали до размерите на нищожна мишена.