— Да. Какви са тези одежди?
— Латексови — отвърна Хари.
Прокара пръсти по няколко метални стружки върху чаршафа и вдигна нещо дребно, което намери до наполовина пълна чаша с вода върху нощното шкафче. Хапче. Хари го вдигна срещу светлината.
— Извратена история — изсумтя Халвуршен.
— Форма на фетишизъм. Какво извратено има? Нима ти също нямаш определени предпочитания, например жени с миниполи и жартиери?
— С униформи — поправи го Халвуршен. — Каквито и да е: на медицински сестри, на паркинг служителки, на…
— Достатъчно — спря го Хари.
— Според теб с какво се е самоубил? Натъпкал се е с успокоителни?
— Питай него — Хари взе чашата от нощното шкафче и плисна водата върху лицето на мъжа.
Халвуршен зяпна удивен старши инспектора.
— Ако не беше влязъл с нагласата да завариш мъртвец, щеше да забележиш, че диша. Взел е „Стесолид“. Действието му напомня валиум.
Мъжът се стресна, лицето му се сгърчи и го задави силна кашлица.
Хари приседна на ръба на леглото и изчака изплашените до смърт, но без следа от разширение зеници да привикнат с гледката.
— Идваме от полицията, Бьорген. Извини ни за начина, по който нахлухме в дома ти, но ти ни наведе на мисълта, че у теб има нещо наше. Явно обаче вече ти се е изплъзнало.
Сервитьорът примига два пъти.
— За какво става дума? — смотолеви той. — Как влязохте?
— През вратата — отвърна Хари. — И по-рано тази вечер си имал гости.
Мъжът поклати отрицателно глава.
— Никой не е идвал. Не съм звънил в полицията. Освен това номерът ми не се изписва. Няма как да го проследите.
— Напротив, има. Всъщност изобщо не съм споменавал телефон. Казали сте на колегата ни, че в леглото ви е завързан човек. Върху чаршафа забелязахме стружки от месинговата табла. Явно и огледалото е получило едно кроше. Станкич избяга ли, Бьорген?
Сервитьорът местеше смутен поглед от Хари към Халвуршен и обратно.
— Заплаши ли ви? — Хари говореше с тих равен глас. — Да не би да се е заканил, че ще се върне, ако говорите е полицията? Това ли е? Страх ли ви е?
Устата на мъжа се отвори. Вероятно заради маската Хари го оприличи на пилот, объркал маршрута на самолета. Дезориентирана версия на Роберт Смит.
— Престъпниците често отправят подобни заплахи — продължи Хари. — Но, уверявам ви, ако искаше да ви убие, отдавна да го е направил.
Мъжът се взираше онемял в Хари.
— Знаете ли накъде тръгна, Бьорген? Взе ли нещо със себе си? Пари? Дрехи?
Мълчание.
— Хайде, важно е. Този човек преследва следващата си жертва.
— Нямам представа за какво говорите — прошепна Туре Бьорген, без да сваля поглед от Хари. — Моля ви, напуснете дома ми.
— Разбира се. Длъжен съм обаче да ви обърна внимание на факта, че така рискувате да бъдете обвинен в укриване на убиец. В някои случаи съдът разглежда подобно провинение и като съучастничество в убийство.
— И с какви доказателства разполагате, а? Добре, може би наистина съм се обадил в полицията. Пошегувах се. Исках да се позабавлявам. И какво от това?
Хари стана.
— Както желаете. Тръгваме. Вземете си дрехи. Ще изпратя двама наши хора да ви приберат, Бьорген.
— Да ме приберат ли?
— В смисъл да ви арестуват, да.
Хари даде знак на Халвуршен да тръгват.
— Да ме арестуват? — Бьорген вече не мърмореше неясно под носа си. — На какво основание? Нищо не можете да докажете.
Хари вдигна малката таблетка между палеца и показалеца си.
— „Стесолид“ е наркотично средство и се отпуска само срещу рецепта. Действа като амфетамин и кокаин, Бьорген. Така че ако не извадиш отнякъде рецепта за „Стесолид“, ще се наложи да те задържим за притежание на наркотик. Наказанието е до две години затвор.
— Шегувате се.
Бьорген се надигна в леглото и издърпа завивката от пода. Явно чак сега си даде сметка как е облечен.
Хари тръгна към вратата.
— Лично аз съм напълно съгласен с вас, че норвежкото законодателство предвижда прекалено строги наказания за притежание на лека дрога, Бьорген. При други обстоятелства щях да си затворя очите. Приятна вечер.
— Почакайте!
Хари спря.
— Б-б-братята му… — заекна Туре Бьорген.
— Какви братя?
— Заплаши ме, че ще изпрати братята си да ме пречукат, ако пострада. Щели да ми видят сметката, независимо какво точно му се е случило. Заливали с киселина, така ми каза.
— Той няма братя — успокои го Хари.
Туре Бьорген вдигна глава, погледна високия полицай и попита с неподправена изненада в гласа: