При влизането в заседателната зала завариха Мадс Гилстрюп да се взира през стъклената стена към атриума. Баща му се изкашля и Мадс бавно се обърна към новодошлите, сякаш го изтръгнаха от сън, от който не искаше да се буди. Хари установи с изненада, че синът Гилстрюп изобщо не прилича на баща си. Имаше тясно лице, но меките му заоблени черти и къдрава коса му придаваха вид на младеж, макар по сметките на Хари да бе попрехвърлил трийсетте. За почти детското му излъчване вероятно допринасяше и невинната безпомощност в кафявите му очи, които след дълго лутане най-сетне се спряха върху посетителите. Мадс стана.
— Благодаря ви, че дойдохте — прошепна той с печален глас и стисна разчувстван ръката на Хари, все едно посрещаше не полицай, а свещеник.
— Няма защо. Така или иначе трябва да говорим с вас.
Алберт Гилстрюп си прочисти гърлото и устните му се разтвориха едва забележимо, сякаш върху дървеното му лице се вряза пукнатина:
— Мадс иска да ви благодари, задето удовлетворихте молбата ни и дойдохте в офиса ни. Мислехме, че ще предпочетете срещата ни да се състои в полицейския участък.
— А аз си мислех, че ще предпочетете да ни поканите в дома си в толкова късен час — обърна се Хари към сина.
Мадс погледна колебливо баща си и чак след лекото одобрително кимване на Алберт отговори:
— Не издържам повече да стоя там. Толкова е… празно. Тази вечер ще спя у нас.
— В моя дом — уточни Гилстрюп-старши и погледна Мадс с бащинско съчувствие, което напомняше обаче повече на презрение.
Седнаха. Синът и бащата плъзнаха по масата визитките си към Хари и Халвуршен. Халвуршен им даде две от своите. Гилстрюп-старши погледна въпросително Хари.
— Моите още не съм ги отпечатал — обясни полицаят.
Впрочем това отговаряше донякъде на истината.
— Двамата с Халвуршен работим заедно и ако възникне нещо, ще се свържете с него.
Младият полицай се изкашля:
— Имаме няколко въпроса към вас.
Най-напред Халвуршен се опита да разбере какво е правила Рагнхил в часовете преди убийството, а после — защо е влязла в апартамента на Юн Карлсен и дали е имала врагове. На всички негови въпроси синът и бащата отговаряха с отрицателно поклащане на глава.
Хари се питаше няма ли да му предложат мляко за кафето. От известно време спря да го пие чисто. Вероятно знак, че е започнал да остарява. Преди няколко седмици си пусна култовия албум на „Сержант Пепър и неговата банда от клуба на самотните сърца“ и остана разочарован. И шедьовърът на „Бийтълс“ беше остарял.
Халвуршен задаваше въпросите от бележника си и записваше отговорите, без да търси зрителен контакт с двамата мъже. Помоли Мадс Гилстрюп да обясни къде се е намирал межди девет и десет сутринта през изминалия ден. Според съдебните лекари тогава бе настъпила смъртта на съпругата му.
— Мадс беше тук — обади се Алберт Гилстрюп. — Цял ден работихме заедно. В момента провеждаме цялостно преструктуриране на компанията. — Обърна се към Хари: — Очаквахме подобни въпроси. Четох, че при убийство съпругът винаги е първият заподозрян.
— Не без основания. Ако вярваме на статистиката.
— Разбирам — кимна Алберт Гилстрюп. — Но това тук не е статистика, уважаеми. Това е самата действителност.
Хари срещна сините очи на Гилстрюп-старши, от които хвърчаха искри. Халвуршен гледаше крадешком Хари, защото съзираше назряващ конфликт.
— Щом ще се придържаме към действителността — съгласи се Хари, — предлагам да престанете да клатите отрицателно глава и да започнете да ни съдействате. Мадс?
Гилстрюп-старши вдигна рязко глава, сякаш досега бе дремал. Хари почака да установи зрителен контакт.
— Какво знаехте за връзката на Юн Карлсен със съпругата ви?
— Достатъчно! — изгърмя от устата-процеп на Алберт Гилстрюп. — Подобна безцеремонност вероятно минава при редовната ви клиентела, но не и тук.
Хари въздъхна.
— Ако искате, баща ви може да остане, Мадс. Ако обаче се наложи, ще го изгоня.
Алберт Гилстрюп се разсмя като неизменен победител, най-сетне намерил достоен противник.
— Кажете ми, старши инспекторе, трябва ли да се обаждам на моя стар приятел, началника на криминалната полиция, и да му обяснявам как се държат подчинените му с току-що овдовял мъж?
Преди Хари да отговори, Мадс вдигна ръка с грациозно бавно движение:
— Татко, длъжни сме да им помогнем да го открият.
Погледът на Мадс отново се насочи към стъклената стена и той не каза нищо повече.