Тя поклати глава.
— Но вярваш в плочи.
— Да. Лъжат доста по-достоверно.
— А те не се ли отразяват пагубно върху способността ти да забравяш?
Хари тъкмо наливаше кафето. Спря. Мартине се засмя тихо.
— Този образ на враждебния, разделил се с илюзиите старши инспектор някак не ми се струва достоверен. Според мен ти си романтична натура, Хуле.
— Ела във всекидневната. Преди няколко дни си купих нова плоча. Засега не съм я обременил с никакви спомени.
Мартине се настани на дивана, докато Хари пускаше дебютния албум на Джим Стерк. После седна на зеления фатерщул и започна да глади с ръка вълнения плат в ритъма на първите плахи акорди. Сети се, че купи фатерщула от „Елеватор“, магазина на Армията на спасението за употребявани дрехи и мебели. Изкашля се:
— Роберт вероятно е имал връзка с по-младо от него момиче. Какво мислиш?
— За връзките между млади жени и по-възрастни мъже? — тя се засмя и се изчерви силно. — Или за афинитета на Роберт към непълнолетни?
— Не казах непълнолетна. Подрастваща. Хърватка.
— Izgubila sam se.
— Моля?
— Това беше на хърватски. Или на сърбохърватски. Когато бях малка, през лятото ходехме в Далматия, преди Армията на спасението да купи „Йостгор“. На осемнайсет татко заминал за Югославия, за да помага при възстановяването на сградите след Втората световна война. Там се запознал с много строителни работници и с техните семейства. Това е причината баща ми да се ангажира лично с приемането на бежанци от Вуковар.
— Като отвори дума за „Йостгор“, помниш ли Мадс Гилстрюп, внука на собственика, от когото Армията е купила имението?
— Да. През първото ни лято той дойде там. Не съм разговаряла с него. Доколкото си спомням, никой не общуваше с него, Мадс правеше впечатление на много ядосан и затворен. Според мен и той харесваше Теа.
— Кое те кара да мислиш така? Нали уж не говорел с никого.
— Непрекъснато я гледаше. Случваше се, докато двете с Теа си бъбрим, да се появи ей така, от нищото при нас. Без да обели дума. На мен ми се струваше странен, да не кажа страшен.
— Нима?
— Да. По време на престоя му спях при съседите, в спалнята на момичетата, и една нощ се събудих. Видях лице, долепено до прозореца. После изчезна. Почти сигурна съм, че беше Мадс. Споделих с другите момичета. Привидяло ти се е, твърдяха те. Бяха убедени, че зрението ми не е наред.
— Защо?
— Не си ли забелязал?
— Какво?
— Седни — Мартине потупа дивана до себе си. — Ще ти покажа.
Хари заобиколи масата.
— Виж зениците ми.
Хари се наведе напред и усети дъха ѝ по лицето си. Вгледа се в очите ѝ. Зениците в кафявите ириси се „стичаха“ към ръба на ириса под формата на ключалки.
— Вродено е — обясни тя. — Нарича се колобома на ириса. Но това не пречи да имаш нормално зрение.
— Интересно.
Лицата им се намираха съвсем близо едно до друго и Хари помириса кожата и косата ѝ. Пое си дъх. Потръпна. Обзе го усещането, че потъва в топла вана. Изведнъж се разнесе кратък силен звук. Домофонът. Не, всъщност някой, застанал на стълбите, звънеше на вратата му.
— Сигурно е Али — Хари стана от дивана. — Съседът.
За шестте секунди, нужни да се изправи, да излезе в коридора и да отвори вратата, Хари съобрази, че Али не би се отбил толкова късно. Освен това Али почукваше по вратата, не натискаше звънеца. Сети се и за портата, която не се затваряше плътно: ако след тях е влязъл някой съсед и не бе обърнал внимание, че езикът на бравата не влиза в отвора, вероятно портата си стоеше отключена.
Чак на седмата секунда осъзна, че изобщо не бива да отваря. Вторачи се в човека на прага и го обзе предчувствие какво го очаква.
— Зарадвах ли те? — попита леко провлачено Астри.
Хари мълчеше.
— Идвам от коледно парти. Няма ли да ме поканиш, момче?
Червисаните ѝ устни се опънаха над зъбите, когато се усмихна. Изведнъж Астри залитна и токчетата на ботушите ѝ се удариха в пода.
— Моментът не е подходящ — отвърна Хари.
Тя присви очи и огледа изпитателно лицето му. После надникна над рамото му.
— Да не би да имаш гостенка? Затова ли пропусна днешната среща?
— Астри, хайде да поговорим друг път. Пияна си.
— Днес на срещата обсъждахме третата стъпка. „Решихме да поверим живота си в Божиите ръце.“ Но аз не виждам къде е този Господ, Хари.
Посегна немощно да го удари с чантата си.
— Няма никаква трета стъпка, Астри. Всеки се спасява сам.
Тя се вцепени и прикова в него насълзените си очи.
— Пусни ме да вляза, Хари — прошепна тя.