— Дано не ви притесняваме много — каза Хари.
Двамата с Беате влязоха в коридора. Подът почти не се виждаше от обувки и какви ли не дребни вещи.
Домакинята поклати отрицателно глава, когато понечиха да се събуят.
— Студено е. Гладни ли сте?
— Не, благодаря, току-що закусих — усмихна се Беате.
Хари също отказа учтиво.
Жената ги въведе в стаята. Около масата седяха членовете на семейство Михолеч: двама зрели мъже, момче на възрастта на Олег, малко момиче и млада жена. Сигурно е София, предположи Хари. Криеше очите си зад завеса от черен бретон. В скута си държеше бебе.
— Zdravo — поздрави по-възрастният: изпит, с прошарена, но гъста коса и тъмен поглед, познат до болка на Хари: гневният изплашен поглед на изгнаника.
— Мъжът ми — представи го домакинята. — Разбира норвежки, но не говори. Чичо Йосип — посочи тя другия мъж. — Гостува ни за Коледа. А това са децата ми.
— И четиримата ли? — полюбопитства Беате.
— Да — засмя се жената. — Най-малкото е дар от Бога.
— Ама че сладурче — зарадва се Беате и направи физиономия.
Бебето изгука въодушевено. Както Хари очакваше, Беате не се стърпя и ощипа пухкавата му червена бузка. Хари даваше една, максимум две години на Беате и Халвуршен, докато си направят едно такова мъниче.
Мъжът каза нещо и жената му отговори. После се обърна към Хари:
— Поръча да ви преведа, че вие, норвежците, не искате други освен вас да работят в Норвегия. Той не спира да търси, но не може да си намери работа.
Хари погледна мъжа и му кимна, но онзи не реагира.
— Заповядайте — домакинята посочи два свободни стола.
Хари и Беате седнаха. Тя вече бе извадила бележника си и чакаше в готовност.
— Дойдохме да ви попитаме за…
— Роберт Карлсен — прекъсна го жената и погледна мъжа си, който кимна в знак на разбиране.
— Точно така. Какво можете да ни кажете за него?
— Малко. Виждали сме го само два-три пъти. Да, не повече — погледът на домакинята сякаш случайно се спря върху София, заровила нос в разрошената косица на бебето. — Юн накара Роберт да ни помогне, когато през лятото се преместихме тук от тесния апартамент във вход „А“. Юн е свестен човек. Съдейства ни да се сдобием с по-голямо жилище, след като се роди ей този малчуган — тя се засмя към бебето. — Роберт общуваше повече със София. Нали… нали е само на петнайсет.
Хари забеляза как цветът на лицето на девойката рязко се промени.
— Мм. И ние искаме да си поговорим с нея.
— Започвайте — подкани ги майката.
— Насаме, ако нямате нищо против.
Майката и бащата се спогледаха. Дуелът продължи едва две секунди, но Хари успя да разчете знаците. Вероятно преди мъжът е вземал решенията за семейството, но в новата страна, в новата реалност тя е доказала способността си да се приспособява по-успешно към променилите се обстоятелства и си е извоювала правото да преценява кое е добро за децата и кое — не. Жената кимна на Хари в знак на съгласие.
— Разполагайте се в кухнята. Няма да ви пречим.
— Благодаря ви — усмихна се Беате.
— Не ми благодарете. Искаме да заловите злосторника. Знае ли се нещо за него?
— Предполагаме, че е наемен убиец, дошъл от Загреб. Засякохме негово обаждане в загребски хотел.
— Кой?
Хари погледна изненадано бащата, задал въпроса си на норвежки.
— Хотел „Интернационал“.
Бащата и чичото се спогледаха.
— Говори ли ви нещо? — поинтересува се Хари.
Бащата поклати глава.
— Ще ви бъда благодарен, ако споделите с нас някаква информация по въпроса. Мъжът е вдигнал мерника на Юн. Вчера направи апартамента му на решето.
По лицето на бащата се изписа изумление, но продължи да мълчи.
Майката тръгна към кухнята, а София — след нея, влачейки неохотно крака. Като повечето тийнейджъри, предположи Хари. Сигурно и Олег щеше да стане опърничав след няколко години.
Майката ги остави и излезе. Хари взе бележника, а Беате се настани срещу девойката.
— Здравей, София. Казвам се Беате. С Роберт гаджета ли бяхте?
Забила поглед в земята, София поклати глава.
— Беше ли влюбена в него?
Отново отрицателен знак.
— Наранявал ли те е?
За първи път, откакто дойдоха в апартамента, София отметна настрани завесата от черна коса и погледна Беате право в очите. Под тежкия грим личаха хубави черти, установи Хари. Сети се за бащата в другата стая: гневен, изплашен. На челото на девойката се виждаше синина, която гримът не можеше да прикрие.