— В лобито ви чака един човек.
Хари прикова очи в етикета на бутилката: джентълмен в червено сако.
— Предайте му, че идвам веднага.
— Разбира се, господине.
Хвана бутилката с три пръста. Отметна назад глава и изпразни съдържанието ѝ в гърлото си. След четири секунди се превиваше над тоалетната чиния, докато повръщаше обяда си от самолета.
Рецепционистката посочи дивана до пианото. В близкото кресло с изправен гръб седеше дребна жена с прошарена коса, наметната с черен шал. Наблюдаваше Хари със спокойните си кафяви очи. Той спря пред масата, където работеше малко радио на батерии. Гласове коментираха разпалено някакво спортно събитие, вероятно футболен мач. Шумът се смесваше с изпълнението на пианиста, чиито пръсти се носеха леко по клавишите, сплитайки китка от популярни филмови песни.
— „Доктор Живаго“ — кимна тя към пианиста. — Приятно, нали, господин Хансен?
Говореше с безупречно английско произношение. Усмихна се, все едно е казала нещо забавно, и с дискретно, но властно движение подкани Хари да седне.
— Обичате ли да слушате музика? — попита Хари.
— Кой не обича? Преподавах музика — тя се наведе напред и усили радиото.
— Боите се, че ще подслушат разговора ни ли?
Тя се облегна на креслото:
— Какво искате, Хансен?
Хари повтори измислицата за дилъра пред училището, убил сина му, като през цялото време, докато разказваше, усещаше вкуса на жлъчка в гърлото си и глутницата жадни кучета в стомаха си, които ожесточено лаеха и искаха още. Историята не прозвуча убедително.
— Как ме открихте? — попита жената.
— Един човек от Вуковар ми препоръча да се обърна към вас.
— Откъде сте?
Хари преглътна. Езикът му бе пресъхнал и сякаш удебелен.
— От Копенхаген.
Погледна го. Хари чакаше реакцията ѝ. Между лопатките му се изтърколи капка пот. Над горната му устна се образува втора. Проклятие, трябваше веднага да си изпие лекарството. Веднага.
— Не ви вярвам — отсече тя.
— Добре — Хари стана. — Ще тръгвам.
— Почакайте! — извика заповеднически дребната жена и му даде знак да се върне на мястото си. — Не мислете, че съм сляпа.
Хари се подчини.
— Виждам омразата в очите ви. Виждам мъката. Надушвам алкохола. Вярвам ви, че сте изгубили сина си. — Усмихна се. — Какво искате от мен?
Хари впрегна всичките си сили да се окопити.
— Колко ще струва? И кога най-скоро може да стане?
— Зависи. Няма обаче да намерите по-сериозни работници от нас на по-изгодна цена. Започва от пет хиляди евро, като съпътстващите разходи се заплащат отделно.
— Чудесно. Следващата седмица?
— Прекалено… скоро е.
Колебанието на жената продължи едва частица от секундата, но не убегна на Хари. Беше му напълно достатъчно да се убеди в правотата на предположенията си. Жената също разбра какво е узнал. Гласовете от радиото закрещяха превъзбудено, а публиката зад тях избухна в радостни възгласи. Някой бе отбелязал гол.
— Май не сте сигурна, че работникът ви ще се прибере толкова бързо, а? — осведоми се Хари.
Изгледа го продължително.
— Още работите в полицията, нали?
— Да — кимна Хари. — Като старши инспектор в Осло.
Мускулите около очите ѝ потръпнаха конвулсивно.
— За вас не представлявам никаква опасност — успокои я Хари. — В Хърватия нямам правомощия да упражнявам професията си. Никой не знае, че съм тук. Нито хърватските ми колеги, нито началникът ми в Норвегия.
— Какво искате?
— Да се споразумеем.
— За какво?
Тя се наведе напред и намали радиото.
— За вашия изпълнител и неговата мишена.
— В смисъл?
— Да направим следното: вашият човек се отказва да преследва Юн Карлсен и ние го пускаме да си отиде.
Тя повдигна едната си вежда:
— Господин Хансен, цялата ви полиция пази един-единствен човек от моя изпълнител. От какво толкова ви е страх?
— Опасяваме се от излишно проливане на кръв. Изпълнителят ви вече отне живота на двама души и прободе един от колегите ми.
— Нима… — тя млъкна. — Не може да е истина.
— Ако не го накарате да се върне в Хърватия, ще паднат още жертви. Една от които ще бъде самият той.
Тя затвори очи и постоя така. После си пое дъх и отговори:
— Щом е убил един от колегите ви, значи ще искате да му отмъстите. Как мога да разчитам, че ще спазите вашата част от уговорката?
— Името ми е Хари Хуле — той сложи паспорта си върху масата. — Дойдох тук без разрешение от хърватските власти. Разчуе ли се, ще се разрази дипломатически скандал. А аз ще остана без работа.