Тя извади чифт очила.
— Значи доброволно ставате заложник? Според вас това благонадеждно ли звучи, господин… — тя сложи очилата върху носа си и прочете името в паспорта му — … Хари Хуле?
— Това е моят залог в преговорите.
— Ясно — кимна тя. — И, знаете ли… — свали си очилата, — … вероятно щях да се съглася на подобна сделка. Но сега е все едно, защото така или иначе не мога да го повикам в Хърватия.
— Какво искате да кажете?
— Няма представа къде се намира.
Хари я огледа. Забеляза болката в очите ѝ. Вече бе доловил лекото треперене в гласа ѝ.
— В такъв случай ви предлагам да ми дадете името на поръчителя на това убийство.
— Не става.
— Ако полицаят умре… — Хари извади снимка от джоба си и я сложи върху масата помежду им, — … вашият изпълнител почти сигурно ще бъде ликвидиран. Ще прилича на убийство при самоотбрана след нападение срещу полицай. Такъв е сценарият, освен ако не се намеся аз. Разбирате ли? Този ли е?
— Не се поддавам на опити за изнудване, господин Хуле.
— Утре сутринта се връщам в Осло. На задната страна на снимката ще ви напиша телефонния си номер. Обадете ми се, ако размислите.
Взе снимката и я прибра в дамската си чанта.
— Той е ваш син, нали? — бързо и тихо попита Хари.
Тя се вцепени.
— Кое ви кара да смятате така?
— И аз не съм сляп. Умея да виждам болката.
Жената остана надвесена над чантата си.
— А вие, Хуле? — погледна го. — Раненият полицай явно не е ваш познат? Щом толкова лесно се отказахте от отмъщение?
Гърлото на Хари съвсем пресъхна. Дъхът му гореше в устата.
— Не, не го познавам.
Докато гледаше през прозореца как жената се отдалечава по отсрещния тротоар, Хари сякаш чу кукуригане на петел.
Върна се в хотелската стая. Пресуши миниатюрните бутилки, повърна, изпи бирата, пак повърна, погледна се в огледалото и слезе с асансьора в бара на хотела.
Двайсет и трета глава
Седнал в тъмния контейнер, той се мъчеше да обмисли добре ситуацията. В портфейла на полицая намери две хиляди и осемстотин норвежки крони. Ако правилно е запомнил обменния курс, разполага с достатъчно пари за храна, ново яке и самолетен билет до Копенхаген.
Проблем обаче представляваше липсата на боеприпаси.
С изстрела на улица „Гьотеборг“ изразходи и последния куршум в пълнителя. Отби се на „Плата“ и поразпита този-онзи откъде да си купи деветмилиметрови куршуми. В отговор получи само празни погледи. Знаеше, че ако продължи да разпитва случайно срещнати хора, рискът да се натъкне на полицейски информатор се увеличава.
Удари празния си „Лама минимакс“ в металния под.
От личната карта му се усмихваше полицаят. Халвуршен. Сигурно човек вече не може да припари до Юн Карлсен заради засилена охрана. Оставаше една-единствена възможност. Троянски кон. Сещаше се кой би влязъл в тази роля. Хари Хуле. Улица „Софие“ номер пет според операторката от „Телефонни услуги“. Тя го осведоми, че в Осло живее само един човек на име Хари Хуле. Погледна си часовника. И се вцепени.
Отвън приближаваха стъпки. Скочи на крака, взе парчето стъкло в ръка и пистолета в другата и застана в готовност.
Капакът се отвори. Мерна силует, който се вмъкна в контейнера, и седна на пода с кръстосани крака.
Притаи дъх.
Не се случи нищо.
Изсъска запалена кибритена клечка. Пламъкът ѝ освети лицето на нашественика. Освен клечката той държеше и чаена лъжичка в едната си ръка, а в другата — малко пликче. Скъса го със зъби. Мъжът позна момчето в светлосиньото дънково яке.
Той започна отново да диша спокойно, а ловките движения на момчето изведнъж спряха.
— Ехо? — промълви то.
Вторачи се в мрака и бързо прибра пликчето в джоба си.
Мъжът се изкашля и се приближи към момчето. Пламъкът на клечката го освети.
— Помниш ли ме?
Момчето го гледаше изплашено.
— Разговаряхме пред гарата. Дадох ти пари. Казваш се Кристофер, нали?
— Ама това ти ли си? — зяпна момчето. — Онзи чужденец, дето ми даде петстотин крони? Боже мой. Поне гласът ти ми звучи познат… ау!
Кристофер пусна клечката и тя угасна. Настъпи пълен мрак и когато пак заговори, сякаш се бе приближил към мъжа:
— Имаш ли нещо против да остана в бърлогата ти, приятел?
— Изцяло на твое разположение е. Тъкмо излизах.
Момчето запали нова клечка.
— По-добре остани тук. Двама души поддържат топлината по-ефективно. Говоря сериозно, пич.