Отказа се да търси. Хари Хуле явно бе взел оръжието в себе си.
Влезе в тясната чиста баня и пусна кранчето. Потръпна при допира с горещата вода. Саждите от лицето му образуваха черни вади. Пусна студената вода. Засъхналата кръв върху ръцете му се разтвори и обагри мивката в червено. Подсуши се и отвори шкафа над мивката. Намери бинт и си превърза порязаната с парчето стъкло ръка.
Нещо липсваше.
До кранчето забеляза къс твърд косъм. Като останал след бръснене. Не видя обаче ножче за бръснене, нито паста за зъби, нито други тоалетни принадлежности. Нима Хуле е напуснал Осло в разгара на сериозно разследване? Или се е преместил при своя приятелка?
Отиде в кухнята и провери съдържанието на хладилника: картонена кутия с мляко, чийто срок на годност изтичаше след шест дни, бурканче със сладко, сирене, три консерви с яхния и замразен пълнозърнест хляб, нарязан на филии. Извади млякото, хляба, две консерви и включи печката. До тостера лежеше вестник от същия ден. Мляко, купено вероятно преди часове, актуален вестник. Вече клонеше към теорията за пътуването извън града.
Извади чаша от горния долап и тъкмо се канеше да си налее мляко, когато някакъв звук го стресна и той изпусна кутията върху пода.
Телефонът.
Гледаше как млякото се разтича по червените плочки. От антрето се разнасяше настойчиво звънене. След петия сигнал се чу механично щракване. Заговори женски глас. Думите се сипеха бързо една след друга. Жената звучеше весело. Засмя се и затвори. Гласът ѝ му се стори познат.
Сложи отворените консервни кутии върху нагрятия котлон: така правеха по време на обсадата. Не защото нямаха чинии, а за да не остане съмнение, че всички получават еднаква дажба храна. Излезе в антрето. Червената лампичка върху малкия черен телефонен секретар мигаше срещу числото две. Натисна копчето за прослушване на съобщенията. Лентата тръгна.
— Ракел — обади се женски глас.
Тази жена имаше глас на по-възрастна от предната. Тя каза няколко изречения и даде слушалката на момче, което започна да бъбри оживено. После се включи и вече изслушаното съобщение. Мъжът се увери, че не се е подвел. Гласът наистина му беше познат. Принадлежеше на младата жена от белия автобус.
Разгледа двете снимки, закрепени под рамката на огледалото. На едната Хуле, смугла жена и момче на ски в снега гледаха към фотоапарата с присвити очи. На другата — стара, избеляла — бяха момче и момиче по бански. Момичето имаше монголоидни черти, момчето — чертите на Хари Хуле.
Върна се в кухнята и започна да се храни бавно, като се ослушваше внимателно. Залепи стъклото на вратата с прозрачно тиксо, което намери в чекмеджето на масичката с телефона. След като приключи, влезе в спалнята. Беше студено. Седна на леглото и поглади с ръка меките чаршафи. Подуши възглавницата. Отвори гардероба. Намери сиви тесни боксерки и сгъната бяла тениска с щампа, представляваща осемрък Шива с надпис СПАСЕН отдолу и ЮКЕ & ВАЛЕНТИНЕРНЕ отгоре. Дрехите миришеха на чисто. Преоблече се. Легна в леглото. Затвори очи. Замисли се за снимката на Хари. За Джорджи. Скри пистолета под възглавницата. Въпреки нечовешката умора получи ерекция. Членът му изду меката памучна тъкан. Унесе се в спокоен сън, сигурен, че ще се събуди, ако някой отвори вратата към стълбището.
„Предвиждай непредвидимото.“
Това беше мотото на Сиверт Фалкайд — ръководител на спецакциите на „Делта“, полицейски отряд за бързо реагиране. Застанал на възвишението зад депото за контейнери с уоки-токи в ръка, Фалкайд чуваше зад гърба си бръмченето на нощните таксита и камиони по магистралата, които се прибираха към домовете си за Коледа. До него стоеше Гюнар Хаген, вдигнал яката на зеленото си камуфлажно яке. В студения мразовит мрак под тях се намираха момчетата на Фалкайд. Погледна си часовника: 02:55.
Преди деветнайсет минути немските овчарки на полицията надушиха човек в червен контейнер. И все пак нещо смущаваше Фалкайд. Обективно погледнато, задачата изглеждаше безпроблемна. Притесняваше го друго.
До момента всичко вървеше гладко. Само четирийсет и пет минути след като получи нареждане от Хаген петимата подбрани агенти вече бяха в полицията. „Делта“ наброяваше седемдесет високо мотивирани мъже с отлична физическа подготовка на средна възраст трийсет и една години. Отрядът се свикваше при необходимост, а полето на действие обхващаше така наречените „въоръжени операции с повишена сложност“. Настоящата акция спадаше именно към тази категория. Към петимата мъже от „Делта“ се включи и един от Специалния отряд на армията. Оттук започнаха притесненията на Фалкайд. Въпросният командос беше снайперист, повикан лично от Гюнар Хаген. Мъжът се представи като Арон, но за Фалкайд отдавна не беше тайна, че агентите в Спецотряда работят под псевдоним. Съществуването на това звено беше строго секретно от създаването му през 1981-а. Едва по време на прословутата операция в Афганистан медиите се сдобиха с конкретни подробности относно състава на висококвалифицирания отряд, който по мнението на Фалкайд напомняше тайно братство.