— Защото му имам доверие — гласеше лаконичното обяснение на Хаген на въпроса защо е повикал Арон. — Помниш ли престрелката в Торп през 94-а?
Фалкайд съвсем не бе забравил заложническата драма на летище „Торп“. Той също присъства на акцията. Така и не се разбра кой произведе спасителния изстрел, та куршумът да премине през отвора за ръката на бронежилетка, закачена пред прозореца на автомобила, където се намираха крадците, и да прониже главата на въоръжения похитител. Тя се пръсна като стъклен съд на задната седалка на чисто новото волво: после търговецът, от който била купена, си я прибра, изми я и я продаде. Този факт също не смущаваше Фалкайд ни най-малко. Ръководителят на „Делта“ изобщо нехаеше и за пушката в ръцете на Арон със странното съкращение „Мдг“ на дръжката.
В момента Арон бе заел бойна позиция с лазерния си прицел и очила за нощно виждане. Докладва, че е заел позиция и контейнерът се намира в обсега на оръжието му. Изгрухтя в отговор, когато Фалкайд поиска рапорт за обстановката. Дори това не беше истинската причина за притесненията на Фалкайд. Ръководителят на спецзвеното просто недоумяваше защо Хаген е повикал Арон. За акцията не им трябваше снайперист, Фалкайд се поколеба и все пак вдигна уоки-токито до устата си:
— Дай знак с фенера, ако си готов, Атле.
Долу, до червения контейнер, примига светлина.
— Всички са заели позиции — докладва Фалкайд. — Готови сме за акция.
Хаген кимна.
— Добре. Преди обаче да започнем, искам да потвърдиш, че одобряваш решението ми да извършим ареста веднага, без да чакаме Хуле.
Фалкайд сви рамене. След пет часа щеше да съмне, Станкич щеше да излезе от скривалището си и щяха да го хванат с помощта на кучетата. Носеха се слухове, че готвят Гюнар Хаген за началник на полицията.
— Да, струва ми се най-разумното решение — кимна Фалкайд.
— Чудесно. За всеки случай ще впиша в доклада ми, че акцията е плод на общата ни преценка, защото не искам да злословят как съм избързал с ареста, за да обера лаврите.
— Не виждам причина някой да се усъмни в чистотата на намеренията ти.
— Благодаря.
Фалкайд натисна копчето на подвижната радиостанция и нареди:
— Готови след две минути.
Белият дим от устата на двамата мъже се смесваше и се разсейваше като облак.
— Фалкайд — обади се Атле по станцията. Шепнеше. — От контейнера се показа мъж.
— Всички да внимават — предупреди Фалкайд със спокоен твърд глас. Предвиждай непредвидимото. — Излезе ли?
— Не, стои на място. Прилича… на…
В мрака, спуснал се над фиорда, отекна един-единствен изстрел. После отново настъпи тишина.
— Какво, по дяволите, беше това? — попита Хаген.
Непредвидимото, помисли си Фалкайд.
Двайсет и четвърта глава
В ранната неделна сутрин още не се бе събудил. Спеше в апартамента на Хари, в леглото на Хари, в дрехите на Хари. И сънуваше кошмарите му, неизменно свързани с призраци от миналото.
Чу се съвсем лек звук, слабо дращене по външната врата. Но и той се оказа достатъчен да го събуди. Грабна пистолет изпод възглавницата и скочи на крака. Докато се промъкваше предпазливо към антрето, леденият под вкочани стъпалата му. През армираното стъкло на вратата различи силует. Понеже се погрижи да изгаси всички светлини в жилището, знаеше, че човекът отвън няма как да го види. Силуетът беше прегърбен и сякаш се суетеше с нещо в ръцете си. Да не би да не може да улучи ключалката? Нима Хари Хуле се прибира пиян? Вероятно изобщо не е напуснал града, а е обикалял цяла нощ по кръчмите.
Приближи се до вратата и протегна ръка към хладната метална дръжка. Притаи дъх и усети колко плътно прилепва пистолетът към дланта му. Човекът навън като че ли също спря да диша.