— Не съм го виждала — подхвана тя. — Но ми се стори младичък.
— Стори ти се?
— През октомври се обадил в хотел „Интернационал“. Щом по телефона търсят бежанския отдел, прехвърлят обаждането към Фред. А той на свой ред се свърза с мен. И така, гласът на млад мъж ми съобщи, че се обажда от името на лице, пожелало да остане анонимно. Имаше поръчка за Осло. Доколкото си спомням, зад него се чуваше улично движение.
— Значи е звънил от уличен телефон.
— Явно да. Обясних му, че не уреждам бизнес дела по телефона, още по-малко с хора, които отказват да ми се представят, и затворих. След два дни той пак ме потърси и поиска среща в катедралата „Свети Стефан“. Даде ми подробни указания кога точно да се явя в храма и в коя изповедалня да вляза.
Върху дървото пред пейката кацна сврака, наклони глава и ги погледна печално.
— В деня на срещата ни в църквата беше пълно с туристи. Вмъкнах се в изповедалнята в уречения час. Върху стола намерих запечатан плик. Отворих го. Съдържаше подробни инструкции къде и кога трябва да бъде ликвидиран Юн Карлсен, повече от щедра предплата в долари и предложение за крайната сума. Освен това пишеше, че пратеникът, с когото вече бях разговаряла по телефона, ще се свърже с мен, за да му дам отговор и да обсъдим подробностите около финансовата страна на въпроса, ако приема предложението. „Пратеникът ми е единствената връзка помежду ни“, пишеше поръчителят, „но от съображения за сигурност не е посветен в детайлите по поръчението, затова при никакви обстоятелства не бива и вие да издавате какво сме се споразумели.“ Взех плика, излязох от църквата и се върнах в хотела. Половин час по-късно се обади пратеникът.
— Тоест човекът, който по-рано ти звънна от Осло?
— Не се представи, но понеже дълго съм работила като учителка, имам навика да помня с какъв акцент говорят хората на английски. Мъжът на телефона произнасяше думите особено.
— За какво разговаряхте?
— Отказах му по три причини. Първо, винаги искаме да знаем защо поръчителят иска от нас да извършим задачата. Второ, от съображения за сигурност никога не позволяваме на поръчителя да определя мястото и времето. И, трето, не работим с анонимни поръчители.
— А той как реагира?
— Каза, че той отговарял за заплащането, и се надявал неговото име да ми бъде достатъчно. Попита ме колко още искам да увеличи възнаграждението, за да забравя възраженията си. „Не можете да намерите такава сума“, отвърнах. Той ми каза колко е в състояние да плати. И аз…
Хари я наблюдаваше, докато тя търсеше точните думи на английски.
— … се оказах неподготвена за предложението му.
— Колко ви предложи?
— Двеста хиляди долара. Петнайсет пъти повече от обичайната ни тарифа.
Хари кимна.
— И мотивът му вече е престанал да ви интересува?
— Сигурно не ни разбираш, Хуле. Ние през цялото време следваме план. Когато съберем достатъчно пари, ще теглим чертата и ще се върнем във Вуковар. Ще започнем нов живот. Това предложение представляваше нашия билет за дома. Решихме след това да не приемаме други поръчки.
— И загърбихте принципите на фирмата за убийства с идеална цел? — попита Хари, докато търсеше цигарите си.
— Ти да не би да разследваш убийства съвсем безкористно?
— Е, плащат ми. Човек трябва да се прехранва някак.
По устните ѝ пробяга усмивка.
— Значи все пак между нас няма толкова голяма разлика?
— Малко се съмнявам да си права.
— Нима? Ако не греша, и ти като мен се надяваш да заловиш виновниците, нали?
— Това се разбира от само себе си.
— Обаче на практика не става така, нали? С натрупването на житейски опит откриваш, че вината има много различни измерения и степени, за които изобщо не си подозирал, когато си решил да станеш полицай и да спасяваш човечеството от злото; че злодеянията са плод не на човешката злоба, а по-скоро на човешкото несъвършенство. Натъкваш се на много трагедии. В тях често виждаш самия себе си. Прав си: човек трябва да се прехранва някак. Затова започваме да лъжем. Лъжем и околните, и себе си.
Колкото и да търсеше, Хари не намираше нито запалка, нито кибрит. Ако не запали цигара веднага, ще избухне. Не му се мислеше за Биргер Холмен. Не и сега. Усети леко стържене по зъбите, когато захапа филтъра:
— Под какво име се представи пратеникът?
— Питаш, сякаш вече знаеш отговора.