— Защо?
Тя му обясни.
— Юн! — извика Теа от спалнята.
— Секунда.
Юн влезе при нея, без да затваря вратата.
— Кой е? — попита тя.
— Полицайката, която ме разпитваше. Турил Ли. И неин колега със същата фамилия. Съобщиха ми, че Станкич е мъртъв. Застреляли са го снощи.
Полицаят, който ги охраняваше досега, се върна от външната тоалетна, опакова си нещата и потегли. Десет минути по-късно Юн метна сака си на рамо, затвори вратата и я заключи. Мина отново по следите от стъпките си в снега, приближи се до стената, преброи петте греди и закрепи ключа от вътрешната страна. После се втурна след другите към червения фолксваген „Голф“. Със запален двигател, автомобилът бълваше бял дим. Юн седна на задната седалка до Теа. Потеглиха. Прегърна я и я притисна към себе си. После се наведе между двете предни седалки:
— Какво се е случило всъщност снощи в депото за контейнери?
Полицай Турил Ли, зад волана, хвърли бегъл поглед към колегата си Ула Ли.
— Казаха, че Станкич уж посегнал да извади оръжието си — отвърна той. — По-точно снайперистът от спецотряда е останал с такова впечатление.
— А това не отговаря ли на истината?
— Зависи какво разбирате под оръжие — Ула погледна крадешком към Турил Ли, която едва се сдържеше да не прихне. — Когато са го обърнали, видели, че ципът му е разкопчан, а оная му работа — извадена. Явно е излязъл от контейнера, за да пусне една вода.
Турил Ли се изкашля строго.
— Това да си остане между нас, защото е неофициално — побърза да добави Ула Ли. — Нали разбирате?
— Значи сте го застреляли просто така? — възкликна смаяна Теа.
— Не сме го застреляли ние — уточни Турил Ли, — а снайперистът от армейския спецотряд.
— Според официалната версия Станкич е чул нещо и е извърнал глава — продължи Ула Ли. — Защото куршумът е пронизал главата зад ухото му и е излязъл през носа. Пук! и приказката свършва тук… хе-хе.
Теа погледна Юн.
— Какви ли куршуми е използвал този снайперист — замислено отрони Ула. — Е, съвсем скоро ще видите сам, Карлсен. Съмнявам се, че ще успеете да го идентифицирате.
— И преди това щеше да ми е трудно.
— Да, и за това разбрах — поклати глава Ула. — Променял си физиономията. Врели-некипели. Ако питате мен. Да си остане между нас, нали?
Известно време пътуваха, без да разговарят.
— Откъде сте сигурни, че е той? — попита Теа. — Щом лицето му е обезобразено, как…
— Разпознаха якето му — отговори Ула Ли.
— Само това ли?
Ула и Турил се спогледаха.
— Не, разбира се. Върху якето и върху парчето стъкло, открито в джоба, имаше засъхнала кръв. В момента сравняват дали съвпада с кръвта на Халвуршен.
— Всичко свърши, Теа — успокои я Юн и я притисна още по-силно.
Тя облегна глава върху рамото му. Юн вдиша аромата на косата ѝ. Съвсем скоро щеше да се наспи спокойно. Между предните седалки виждаше ръката на Турил Ли върху волана. Полицайката сви плътно вдясно по тесния път, за да направи място на идващата отсреща електрическа кола. Юн се сети, че Армията на спасението получи съвсем същия автомобил като подарък от кралското семейство.
Двайсет и пета глава
Диаграмите и числата върху екраните, както и равномерното писукане на апарата за отчитане на сърдечната честота създаваха илюзията, че ситуацията е под контрол.
Устата и носът на Халвуршен бяха покрити с маска, а на главата му имаше нещо като каска. Лекарят обясни, че тя отчита промените в мозъчната дейност. По потъмнелите му клепачи се преплиташе фина мрежа от кръвоносни съдове. За Хари гледката представляваше новост. За първи път виждаше Халвуршен със затворени очи. Младият полицай се отличаваше с бдителност. Вратата зад Хари се отвори. Влезе Беате.
— Най-сетне — отрони тя.
— Идвам направо от летището — прошепна Хари. — Прилича на заспал летец-изтребител.
Едва когато забеляза измъчената усмивка на Беате, осъзна колко злокобно прозвуча сравнението му. Ако мозъкът му не бе толкова заспал, вероятно щеше да измисли нещо по-подходящо. Или просто щеше да си замълчи. Причината все пак да се държи що-годе адекватно беше, че полетът от Загреб до Осло продължава едва час и половина, а стюардесата със спиртните напитки сякаш нарочно мина покрай всички пътници, преди да забележи лампичката над седалката на Хари.
Двамата с Беате излязоха навън и седнаха на дивана в коридора.
— Нещо ново? — поинтересува се Хари.
Беате прокара длан по лицето си.