— Добре. Правила ли си наскоро аборт?
София се вцепени. Лицето ѝ се сгърчи в болезнена гримаса, смесица от гняв и страдание.
— Какви ги говорите? — смотолеви тя.
Не успя да прикрие колко е стъписана.
— Кой е бащата? — продължи Беате.
София продължаваше да разпилява косата си, която изобщо не беше сплъстена. Госпожа Михолеч зяпна от учудване.
— Доброволно ли прави секс с него, или той те изнасили?
— Как смеете да говорите такива неща на дъщеря ми! — избухна майката. — Тя е още дете, а вие се отнасяте към нея като към… уличница.
— Дъщеря ви е била бременна, госпожо Михолеч. Искам само да разбера дали бременността ѝ е свързана със случая, по който работим.
Долната челюст на майката увисна. Беате се наведе към София.
— Кой го направи? Роберт Карлсен ли?
Долната устна на девойката се разтрепери. Майката скочи от стола:
— Какво говори тя, София? Кажи ми, че не е вярно!
Девойката отпусна глава върху масата и я закри с ръце.
— София! — извика майка ѝ.
— Да — задавено прошепна девойката. — Той беше. Роберт Карлсен. Не предполагах… изобщо не знаех, че е… такъв.
Беате стана. София хлипаше, а майка ѝ стоеше като поразена от гръм. Беате не усещаше нищо.
— Снощи заловихме убиеца на Роберт Карлсен — съобщи тя. — Отрядът за бързо реагиране го застреля в депото за контейнери. Мъртъв е.
Двете жени изобщо не я чуха.
— Ще тръгвам.
Нито София, нито майка ѝ обърнаха внимание на думите ѝ. Беате излезе.
Застанал до прозореца, той се взираше в хълмистия побелял пейзаж. Приличаше на замръзнало море от мляко. На някои възвишения се забелязваха къщи и червени плевни. Изморено, слънцето се бе отпуснало над хребета.
— Няма да се върнат — отбеляза той. — Тръгнали са оттук. Или вероятно изобщо не са идвали? Да не ме излъга?
— Били са тук — възрази Мартине и дръпна тенджерата от котлона. — Когато пристигнахме, вътре беше топло. Нали видя пресните следи в снега? Сигурно се е случило нещо непредвидено. Ела, яденето е готово.
Той остави пистолета до чинията и започна да се храни. Консервните кутии с яхния бяха същите като в дома на Хари Хуле. На перваза се мъдреше стар син транзистор. От него се носеше позната попмузика, прекъсвана от непонятен говор. В момента вървеше парче от филм, който някога бе гледал. Понякога майка му свиреше тази мелодия на пианото под „единствения прозорец с изглед към Дунава“, както обичаше да се шегува баща му. А ако забележката му наистина успееше я да поядоса, той продължаваше да я дразни с въпроса как е възможно толкова интелигентна и красива жена като нея да се омъжи за него.
— С Хари гаджета ли сте? — попита той.
Мартине поклати глава.
— Тогава защо му носиш билет за концерт?
Тя не отговори.
— Според мен си хлътнала по него — усмихна се той.
Вдигна вилицата срещу него, сякаш щеше да отбележи нещо, но се отказа.
— А ти? Имаш ли си приятелка в Хърватия?
Той поклати глава, докато отпиваше от чашата с вода.
— Защо? От работа не ти остава време да си намериш?
Прихна и водата от устата му опръска покривката. Явно цялото това напрежение ми се отразява, помисли си. Нямаше друго обяснение за истеричния му смях. Мартине също се включи.
— Да не си гей? — попита тя и избърса сълзите, бликнали от очите ѝ. — Май трябваше да те попитам дали си имаш приятел.
Той се разсмя още по-неудържимо. Направо не можеше да спре.
Тя сипа яхния в двете чинии.
— Щом толкова го харесваш, ще ти дам това — той хвърли снимка върху масата.
Същата, която взе от огледалото в апартамента на Хари. Снимката със смуглата жена и момчето. Мартине я взе и я разгледа.
— Изглежда щастлив — отбеляза тя.
— Тогава вероятно е бил щастлив.
— Да.
През прозорците се просмука сивкав мрак и проникна в стаята.
— Вероятно може отново да почувства радостта от живота — отрони тя.
— Дали?
— Да, разбира се.
Погледна радиото зад гърба ѝ.
— Защо ми помагаш?
— Нали вече ти казах. Хари щеше да откаже да ти съдейства и…
— Не ти вярвам. Има и нещо друго.
Тя сви рамене.
— Ще ми преведеш ли какво пише тук?
Разгъна листа, който намери сред купчината книжа върху масичката на Хари.
Мартине започна да чете, като хвърляше поглед към снимката на Хари на служебната му карта. Полицаят гледаше над обектива, явно към фотографа, а не към апарата. Този факт говореше доста красноречиво за Хари.
— Разрешително за „Смит & Уесън“ 38 — обясни Мартине. — Подканват Хари да си го вземе от оръжейния склад на полицията срещу подписания документ.