— И кой се е подписал под разрешителното?
— Да видим… някой си… Гюнар Хаген, главен полицейски инспектор.
— С други думи, Хари не си е взел оръжието. Следователно не представлява никаква опасност. В момента е беззащитен.
Мартине премига.
— Какво ти се върти в главата?
Двайсет и шеста глава
Уличните лампи на улица „Гьотеборг“ вече светеха.
— И така — обърна се Хари към Беате. — Значи Халвуршен е паркирал тук?
— Да.
— После двамата с Юн излизат. Появява се Станкич. Първо стреля по Юн, но той се скрива в сградата. После напада Халвуршен, преди Халвуршен да успее да си извади оръжието от колата.
— Да. Когато са го намерили, Халвуршен лежал до автомобила. По джобовете на палтото, на панталона и на кръста му намерихме кръв. Не е негова. Предполагаме, че е на Станкич, който го е претърсил и е взел портфейла и мобилния му телефон.
— Мм — Хари си потърка брадичката. — Защо просто не е застрелял Халвуршен? Защо го е пробол с нож? Едва ли за да не вдига шум: откривайки стрелба по Юн, Станкич е вдигнал на крак целия район.
— И аз това се питам.
— А защо е избягал, след като е повалил Халвуршен? Нали го е пробол с ножа именно за да не му попречи да пипне Юн. Вместо обаче да се втурне след мишената си, Станкич се омита от местопрестъплението.
— Паникьосал се е. Приближил е автомобил, забрави ли?
— Не, но говорим за престъпник, който се осмелява да нападне с нож служител на реда насред улицата. Нима някаква си кола е достатъчна да го стресне? И защо е използвал нож, щом е имал пистолет?
— Да, това е въпросът.
Хари затвори очи. Беате разтъпка премръзналите си крака в снега.
— Хари, не ми се стои повече тук…
— Куршумите му са свършили — отвори очи той.
— Какво?
— Станкич е изстрелял последния си куршум след Юн Карлсен.
— Той е професионалист, Хари — въздъхна Беате. — Не би допуснал подобен гаф.
— Случило се е именно защото е професионалист — разпалено възрази той. — Ако си подготвил подробен план как да извършиш убийство и за целта ти трябват един, максимум два куршума, защо ти е да се обременяваш с излишни боеприпаси? Отиваш в чужда страна, багажът ти подлежи на строга проверка и се налага да скриеш патроните, нали?
Беате мълчеше.
— И така — продължи Хари, — Станкич изстрелва последния си куршум по Юн и не улучва. После напада Халвуршен с хладно оръжие. Защо? За да му вземе служебния пистолет и да продължи гонитбата. По тази причина сте открили следи от кръвта му по кръста на Халвуршен. Там полицаите държат оръжията си. Станкич обаче не намира револвера, защото той е останал в колата. Юн се заключва в сградата, а Станкич разполага само с нож. Отказва се и офейква.
— Чудесна теория — прозина се Беате. — Ако Станкич беше жив, можехме да го попитаме за потвърждение. Но той е мъртъв и всичко това вече няма значение.
Хари погледна Беате. Очите ѝ бяха подпухнали и зачервени от недоспиване. Не го попита защо от него се носи миризма на алкохол: или от тактичност, или защото осъзнаваше колко безсмислено е да му иска обяснение. Хари обаче не се заблуждаваше: в момента бе изгубил доверието ѝ.
— Какво каза свидетелката в автомобила? — попита Хари. — Станкич е побягнал надолу по левия тротоар на улицата?
— Да, проследила го с поглед в огледалото. Паднал с до ъгъла на една къща. Там намерихме хърватска монета.
Хари се загледа към ъгъла. Последния път, когато беше тук, видя онзи просяк с мустака. Дали пък не е станал очевидец на покушението над Халвуршен? В момента обаче термометрите показваха двайсет и два градуса под нулата и всички хора се бяха изпокрили.
— Да тръгваме към Института по съдебна медицина — предложи Хари.
Поеха с колата по улица „Туфте“. Минаха покрай болницата в Юлевол. Мълчаха. Навън се редяха побелели градини и къщи в английски стил. Неочаквано Хари сложи край на тишината:
— Отбий встрани,
— Сега? Тук?
— Да.
Тя погледна в огледалото и сви към тротоара.
— Включи габаритните светлини и се съсредоточи върху мен. Помниш ли онази игра на интуиция, на която те научих?
— Където основният принцип е „говори, без да мислиш“?
— Или „говори, без да се съобразяваш, че онова, което ти минава през ума, не е редно да бъде изречено на глас“. Забрави за всичко.
Беате затвори очи. По тротоара минаваше семейство скиори.