— Готова ли си? Добре. Кой е изпратил Роберт Карлсен в Загреб?
— Майката на София.
— Мм — кимна Хари. — Откъде ти хрумна?
— И аз това се питам — Беате отвори очи. — Тя няма мотив, поне доколкото знаем. Освен това не е такъв тип жена. Вероятно я свързвам със Станкич, защото и двамата са хървати. Подсъзнанието ми работи на твърде елементарно ниво.
— Предположението ти не е лишено от логика. Не съм съгласен обаче с последното за подсъзнанието ти. А сега ти ме попитай същото.
— На глас ли?
— Да.
— Защо?
— Просто го направи — подкани я той и затвори очи. — Готов съм.
— Кой е изпратил Роберт Карлсен в Загреб?
— Нилсен.
— Нилсен? Кой Нилсен?
Хари отвори очи. Примига объркан срещу фаровете в насрещното платно.
— Сигурно Рикард.
— Забавна игра — отбеляза Беате.
— Да потегляме.
Над „Йостгор“ падна мрак. Радиото бръмчеше неразбираемо от перваза.
— Наистина ли никой не би те разпознал? — полюбопитства Мартине.
— Е, някои ще го направят, разбира се. Но с лицето ми се свиква бавно. Просто малцина отделят достатъчно време.
— Значи причината е в хората, така ли?
— Сигурно. Ако обаче целта ми е да не ме разпознаят, имам… един трик.
— Бягаш.
— Не, точно обратното. Прониквам сред тях. Нахлувам. Ставам невидим и стигам до нужното място.
— И какъв е смисълът, щом никой не те вижда?
Той я изгледа учуден. От радиото се чу мелодия и женски глас започна да чете новините с неутрален глас.
— Какво казва? — попита той.
— Температурите ще се понижат още. Ще се наложи да затворят детски градини. Приканват възрастните да не излизат навън и да не пестят тока.
— Ти обаче ме запомни. Позна ме.
— Гледам хората и ги виждам. Това е единствената ми дарба.
— Затова ли ми помагаш? Затова ли не се опита да избягаш нито веднъж?
— Не, не затова — огледа го изпитателно тя.
— И защо?
— Защото искам Юн Карлсен да умре. Искам да бъде още по-мъртъв от теб.
Той се стресна. Мартине говореше като луда.
— Аз — мъртъв?
— Така поне съобщиха в последните емисии — кимна към радиото тя.
Пое си дъх и изрецитира със сериозния равен глас на новинар:
— Мъжът, заподозрян в убийството на площад „Егер“, почина снощи. Бил е застрелян от полицейския отряд за бързо реагиране по време на акция в пристанищното депо за контейнери. Според ръководителя на спецзвеното Сиверт Фалкайд заподозреният отказал да се предаде и посегнал да извади оръжието си. Началникът на Отдела за борба с насилието Гюнар Хаген оповести, че случаят ще бъде изпратен за разглеждане в Комисията за разглеждане на престъпления по време на изпълнение на служебния дълг, като това била стандартната процедура. По думите на Хаген спецакцията показвала за пореден път, че полицията е принудена да противодейства на все по-свирепа организирана престъпност и апелът към полицаите да носят служебно оръжие следва да се разглежда не само като тяхно задължение по закон, а и в контекста на тяхната лична безопасност.
Той премига два пъти. После още веднъж. Случилото се започна да му се изяснява. Кристофер. Синьото яке.
— Мъртъв съм — отрони той. — Именно това е причината да си тръгнат оттук. Мислят си, че всичко е свършило.
Сложи длан върху ръката на Мартине.
— Защо искаш Юн Карлсен да умре?
Тя се вторачи напред. Пое си дъх, сякаш щеше да проговори, но само въздъхна. Като че ли думите ѝ не биха изразили истинските ѝ чувства. След известно колебание все пак подхвана:
— Защото той знаеше. През всичките тези години. Затова го мразя. Мразя и себе си.
Хари се взираше в голото безжизнено тяло върху кушетката. Гледката вече почти не му правеше впечатление. Почти. В залата поддържаха около четиринайсетградусова температура. Женският глас на съдебната лекарка отекна ясно в циментовите стени:
— Засега нямаме намерение да му правим аутопсия. Затрупани сме с работа, а тук причината за смъртта е очевидна, не мислите ли?
Тя кимна красноречиво към лицето: на мястото на носа и горната устна зееше голяма черна дупка и оголваше зъбите и вътрешността на устата.
— Цял кратер — отбеляза Хари. — Картечен пистолет „МП-5“ не може да нанесе такива поражения. Кога ще получа доклада?
— Попитайте началника си. Той пожела първо да го изпратим в неговия кабинет.
— Хаген?
— Да. Ако ви трябва спешно, помолете го да ви извади копие.
Хари и Беате се спогледаха.
— Моля да ме извините, но през почивните дни работим в намален състав и ми се събраха доста задължения, така че… — лекарката присви леко единия ъгъл на устните си: явно опит за усмивка, предположи Хари.