Хари си легна. Усещаше първите признаци на болка. Надяваше се да заспи, докато лекарството още действа в организма му. От процепа между завесите лунната светлина хвърляше бяла лента върху пода до леглото. Хари не си намираше място в очакване на призраците. Въпрос на време беше да го споходят: вече чуваше предупредителното им шумолене. И макар да знаеше, че това са симптоми на алкохолен делириум, не го напускаше усещането, че от чаршафите му се носи миризма на кръв и смърт.
Двайсет и седма глава
Някой бе окачил коледен венец пред съвещателната зала в Главното управление.
Зад затворената врата съвещанието на разследващия екип вървеше към своя край. Хари, в тесен тъмен костюм, плувнал в пот, стоеше пред събралия се колектив.
— Тъй като и извършителят, Станкич, и инициаторът на убийството, Роберт Карлсен, са мъртви, след тази среща смятайте екипа за разформирован — обяви той. — Това означава, че повечето от тук присъстващите могат спокойно да се отдадат на приготовления за празника. Аз обаче ще искам от Хаген разрешение да продължа работата по случая с някои от вас. Въпроси, преди да закрием заседанието? Заповядай, Турил.
— Каза, че човекът на Станкич в Загреб е потвърдил съмненията ни, и наистина Роберт Карлсен е поръчал убийството на Юн. Кой разговаря със съучастника и как?
— Не мога да се впускам в подробности — отвърна Хари, подмина равнодушно красноречивия поглед на Беате и усети как потта рукна по гърба му.
Не заради костюма или въпроса, а защото от вчера не беше близвал алкохол.
— Добре. Следващата ни задача е да разберем кой е бил съучастникът на Роберт Карлсен. Ще се свържа с късметлиите, които ще се заемат с разследването. По-късно днес Хаген ще даде пресконференция и ще се погрижи да информира обществеността. А сега бегом към неразрешените случаи! — Хари подкани колегите си с енергичен жест.
— Ей, чакайте малко! — подвикна Скаре, докато останалите ставаха от столовете. — Няма ли да го полеем?
Шумът от скърцане на столове утихна моментално. Всички погледи се насочиха към Хари.
— И какво по-точно искаш да полеем, Скаре? Смъртта на трима души? Или факта, че поръчителят още се разхожда на свобода, докато един от нашите лежи в кома?
Хари прикова очи в присъстващите, без да се опитва да съкрати неловкото мълчание.
Когато стаята се изпразни, Скаре отиде при старши инспектора, който тъкмо подреждаше в папка записките си, направени в шест сутринта.
— Извинявай. Предложението ми беше неуместно.
— Не се притеснявай. Просто не съобрази каква е ситуацията.
— Не те виждам всеки ден в костюм — изкашля се Скаре.
— Погребението на Роберт Карлсен ще се състои в дванайсет — съобщи Хари, без да го поглежда. — Искам да огледам присъстващите.
— Ясно — Скаре се олюля на пети.
Хари престана да прелиства книжата.
— Нещо друго, Скаре?
— Ами… да. Понеже повечето от отдела са семейни, а Коледа е семеен празник, а аз не съм женен, мислех си…
— Да?
— Искам да се пиша доброволец.
— Доброволец?
— Така де, имам желание да продължа работата по случая. Ако сметнеш, че притежавам нужните качества, разбира се — побърза да добави Скаре.
Хари го измери с поглед.
— Не съм ти любимец, знам.
— Това няма значение. Вече взех решение кого да включа в новия екип. Не съм се ръководил от личните си симпатии, а от преценката си кои са най-способните следователи.
— Така и трябва. Весела Коледа — Скаре тръгна към вратата.
— Затова — Хари прибра записките в папката — искам да провериш банковата сметка на Роберт Карлсен. Разгледай какви суми е внасял и теглил през последното полугодие. Интересуват ме всички необичайни неща, които забележиш.
Скаре спря и се обърна, напълно изумен.
— Ще проверим и сметките на Алберт и Мадс Гилстрюп. Разбра ли какво искам от теб, Скаре?
Полицаят кимна веднага.
— Обади се в „Теленур“ и ги накарай да проверят дали Роберт и Гилстрюп са разговаряли по телефона през указания период. А понеже по всичко личи, че Станкич е откраднал мобилния на Халвуршен, трябва да разберем и дали Станкич го е използвал, за да се свърже с някого. За разрешение за достъп до банковите сметки се обърни към полицейския юрист.
— Няма нужда. Според най-новите инструкции имаме право на свободен достъп.