— Сигурен ли сте, че ледът няма да се пропука? — попита Хари.
Давид Екхоф се обърна и огледа първо ботушите на старши инспектора.
— Човек никога не може да разчита на декемврийския лед във фиорда на Осло — отвърна той, а от устата му излезе сива пара. — Затова е препоръчително да ловиш риба сам. За всеки случай използвам ски. Те разпределят равномерно тежестта.
Хари кимна. Имаше чувството, че вече чува пукането на леда под краката си.
— От щабквартирата ми казаха да ви потърся тук.
— Само на това място мога да остана насаме с мислите си.
Екхоф дръпна куката.
До пробитата дупка лежеше новият брой на „Дагбладе“, кутия със стръв и нож. На първата страница на вестника съобщаваха, че времето ще омекне. Нито дума за смъртта на Халвуршен. Явно бяха приключили редакционния брой твърде рано, за да отразят трагичната вест.
— Много грижи ли имате? — поинтересува се Хари.
— Да. Тази вечер аз и съпругата ми ще бъдем домакини на премиера по време на традиционния ни коледен концерт. Освен това през седмицата предстои да подпишем договор с Гилстрюп за продажба на недвижими имоти. Наистина ми се струпаха доста грижи.
— Исках само да ви задам един въпрос — Хари се стараеше двата му крака да поемат еднакви части от тежестта му.
— Кажете.
— Помолих полицай Скаре да провери дали има движение на суми от вашата сметка към сметката на Роберт Карлсен и обратно. Такива няма. Колегата ми обаче установи, че друг човек от фамилията Карлсен редовно внася пари на ваше име. Юсеф Карлсен.
Давид Екхоф се вторачи в черната дупка. Лицето му не трепна.
— Въпросът ми е — поде отново Хари, като прикова настойчиво поглед в коменданта — защо всяко тримесечие през последните дванайсет години получавате осем хиляди крони от бащата на Роберт и Юн?
Екхоф се сепна, сякаш едра риба захапа стръвта.
— Е?
— Важно ли е?
— Да.
— Ще ви отговоря, но настоявам да си остане между нас.
— Не мога да ви обещая.
— В такъв случай ще се въздържа от обяснение.
— Ако откажете, ще ви отведа в полицията и ще ви подложа на разпит.
Комендантът вдигна глава и присви око. Изгледа внимателно Хари, преценявайки на какво е способен противникът му.
— И смятате, че Гюнар Хаген ще одобри подобна постъпка от ваша страна?
— Ще видим.
Екхоф се канеше да каже още нещо, но се отказа. Явно усети, че Хари не се шегува. Водачът на стадото застава начело не заради физическа сила, а заради способността си да преценява правилно всяка ситуация, помисли си Хари.
— Добре — кимна Екхоф. — Но историята е дълга.
— За никъде не бързам — излъга Хари.
Студът се процеждаше през подметките на ботушите му.
— Юсеф Карлсен, бащата на Юн и Роберт, беше най-добрият ми приятел — Екхоф се загледа към Снарьоя. — Следвахме заедно, после станахме колеги и на работното място. И двамата бяхме много амбициозни и с обещаващо бъдеще, както се казва. Но, най-важното беше, че и двамата споделяхме визията за силна Армия на спасението, която изпълнява Божиите дела на земята и винаги побеждава. Разбирате ли?
Хари кимна.
— Заедно се издигахме в йерархията — продължи Екхоф. — С течение на времето хората започнаха да съзират и някакво съперничество между нас за поста, който заемам в момента. Според мен обаче двамата с Юсеф се вълнувахме повече от идеята за бъдещето на Армията. Когато избраха мен, Юсеф го преживя много тежко. Вероятно и аз на негово място бих се чувствал така. Едва ли някой човек се познава дотолкова, че да предвиди всичките си реакции. И така, назначиха Юсеф за мениджър на организацията, което също е много отговорен и висок пост. Семействата ни продължиха да поддържат контакт, но срещите ни протичаха без някогашната… — Екхоф търсеше точната дума — … задушевност. Юсеф изглеждаше угнетен. През есента на 1991-а двамата с главния ни счетоводител Франк Нилсен, бащата на Рикард и Теа, открихме причината за тревогите му. Юсеф се бе забъркал в парични злоупотреби със средства на Армията.
— Какво стана после?
— Откровено казано, злоупотребите на Юсеф представляваха прецедент в историята на Армията. Докато измислим как да постъпим, двамата с Нилсен запазихме откритията си в тайна. Аз, разбира се, се почувствах ужасно разочарован от Юсеф, но осъзнах и своята вина за случилото се. Можех да подходя с повече разбиране към него, след като претърпя неуспех и избраха мен. По онова време ни беше много трудно да набираме нови попълнения в Армията. За разлика от сега малцина изявяваха желание да се включат като доброволци. Не можехме да си позволим скандал. Родителите ми оставиха вила в Южна Норвегия, която почти не използвахме, защото почивахме в „Йостгор“. Продадох я веднага, а с парите покрих дефицита в бюджета на Армията, преди и други да го забележат.