— Имам предположение.
Хари отвори страницата и в полето за паролата написа „Лев Яшин“. Програмата го осведоми, че въведената парола е грешна. Опита пак. Този път написа само „Яшин“. И успя. На екрана се появиха осем съобщения: шест от Беате, едно от друг номер и едно от мобилния телефон на Мадс Гилстрюп.
Хари го пусна. Гласът на мъжа, чийто безжизнен труп Хари намери само преди половин час, се разнесе от пластмасовите тонколони леко изменен, с металическа нотка.
Хари го прослуша. Вече разполагаше и с последното парче от пъзела.
— Наистина ли никой не знае къде е Юн Карлсен? — попита той Скаре, докато слизаше от подземията на Главното управление. — Потърси ли го в жилището на Роберт?
Хари влезе в материалния склад и удари звънчето върху гишето.
— И там звъних — увери го Скаре. — Никой не вдигна.
— Отбий се да провериш. Ако не ти отвори, направо влизай, ясно?
— Ключовете са в Отдела по експертно-криминална дейност, а вече минава четири. Беате обикновено стои и до по-късно, но днес заради Халвуршен…
— Не ти трябват ключове — отсече Хари. — Вземи една щанга „кози крак“.
Хари чу звука от тътрещи се крака и зад гишето се появи мъж в синя престилка, с лице, осеяно с бръчки, и очила върху носа си. Без да удостои Хари с поглед, взе разрешителното му.
— А заповед за обиск? — колебливо напомни Скаре.
— Няма нужда от заповед. Старата важи — излъга Хари.
— Дали?
— Ако някой те разпитва, кажи, че аз съм ти наредил да влизаш. Става ли?
— Да.
Мъжът в синята престилка изсумтя недоволно. После поклати глава и подаде документа на Хари.
— Ще се чуем по-късно, Скаре. Тук има някакъв проблем.
Хари прибра телефона в джоба си и погледна с недоумение синята престилка.
— Не може да вземате два пъти едно и също оръжие, Хуле — обясни човекът.
Без да разбира какво точно иска да каже Шел Атле Урьо, Хари усети парещи тръпки по тила си. Знаеше какво означава това: кошмарът изобщо не е приключил, а тепърва започва.
Съпругата на Гюнар Хаген приглади роклята си и излезе от банята. Пред огледалото в коридора мъжът ѝ се мъчеше да завърже черната си папийонка. Тя очакваше всеки момент той да изпуфти ядосано и да я помоли за помощ. Сутринта, след като му съобщиха за смъртта на Як Халвуршен, Гюнар заяви, че нито има настроение, нито сили да ходи на концерта. Предстоеше му седмица, изпълнена с дълги и изтощителни размишления. Съпругата му го знаеше. Понякога тя се питаше дали друг освен нея си дава сметка колко тежко преживява Гюнар кончината на свой колега. Така или иначе, по-късно през деня се обади началникът на полицията и помоли Хаген да присъства на събитието, защото Армията на спасението щяла да почете загиналия полицай с едноминутно мълчание и се налагало полицията да има свой високопоставен представител в лицето на началника на Халвуршен. Съпругата на Хаген виждаше колко зле се чувства той. Тъгата бе стиснала челото му като тесен шлем.
Той изпуфтя и свали рязко папийонката:
— Лисе!
— Тук съм — спокойно отвърна тя, застана зад него и протегна ръка. — Остави на мен.
Телефонът върху масичката под огледалото звънна. Той се наведе и вдигна:
— Да, моля.
Жена му чу мъжки глас.
— Добър вечер, Хари. Не, вкъщи съм. Със съпругата ми ще ходим на концерта на Армията и трябваше да се прибера по-рано. Какво ново?
Лисе Хаген забеляза как въображаемият шлем се стегна още повече около главата му, докато той слушаше съсредоточено.
— Да — отговори той на събеседника си. — Ще се обадя в дирекция „Защита на населението“ и ще обявя тревога. Ще повикам всички налични кадри да се включат в операцията. След малко тръгваме към концертната зала. Ще оставя телефона на вибрации и ако има нещо, веднага ми звънни.
Гюнар затвори.
— Какво има? — попита Лисе.
— Един от старши инспекторите в отдела, Хари Хуле, се отбил в склада да си вземе полагащото му се служебно оръжие. Днес му написах ново разрешително, защото в жилището му влязъл крадец и отмъкнал старото. Оказва се, че по-рано през деня някой е взел оръжие и боеприпаси с първото разрешително.
— Но това е ужасно…
— Меко казано — въздъхна Хаген. — Има и още. Хари се досетил кой може да е и се обадил в Съдебна медицина. Оттам потвърдили предположението му.
Лисе забеляза с тревога, че съпругът ѝ пребледня. Сякаш чак сега, когато споделяше със съпругата си на глас, си даде сметка какво означават откритията на Хари:
— Кръвната проба от мъжа, когото застреляхме в депото за контейнери, не съвпада с биологичните следи и кръвта на човека, повърнал до трупа на Халвуршен и отседнал в приюта на Армията на спасението. Казано с две думи, убитият не е Христо Станкич. Ако Хари се окаже прав, в момента Станкич се разхожда на свобода. При това въоръжен.