— Значи… все още съществува опасност да убие онова изстрадало младо момче… как му беше името?
— Юн Карлсен. Да. Затова трябва веднага да се обадя в централата и да мобилизирам всички колеги в издирването на Карлсен и Станкич. — Хаген притисна очите си с кокалчетата на пръстите, сякаш болката се бе загнездила именно там. — Преди малко Хари разговарял с полицай, който влязъл в апартамента на Роберт Карлсен, за да провери дали Юн не е там.
— И?
— Вътре имало следи от борба, а чаршафите… били опръскани с кръв, Лисе. А от Юн Карлсен нямало и следа. Под леглото полицаят намерил сгъваем нож със засъхнала кръв по острието.
Той отвори очи. В огледалото жена му забеляза колко са зачервени.
— Положението е много лошо, Лисе.
— Разбирам, скъпи, разбирам. Но… кого сте застреляли тогава в депото?
Гюнар Хаген преглътна с мъка и поклати глава:
— Нямам представа, Лисе. Знаем само, че човекът е живял в един от контейнерите, а в кръвта му има следи от хероин.
— Боже мой, Гюнар…
Сложи ръка върху рамото му и се опита да улови погледа му в огледалото.
— Той възкръсна от мъртъвците на третия ден — прошепна Хаген.
— Какво?
— Спасителя. Убихме го в нощта срещу събота. Днес е вторник. Третият ден.
Мартине Екхоф беше толкова красива, че на Хари му секна дъхът.
— Здрасти — поздрави тя с дълбокия си алт, запечатал се в съзнанието на Хари още от първата им среща в кафене „Фюрлюсе“.
Тогава Мартине носеше униформа, а сега стоеше пред него в семпла елегантна рокля без ръкави, лъскава и черна като косата ѝ. Очите ѝ изглеждаха още по-големи и тъмни от обикновено, а кожата ѝ — прозрачнобяла и нежна.
— Виж как съм се издокарала — засмя се тя.
Вдигна ръка с невероятно женствено движение като грациозна танцова стъпка. В ръка държеше бяло седефено мънисто с форма на сълза, което отразяваше оскъдната светлина от стълбището. Другото мънисто вече красеше ухото ѝ.
— Влез — покани го тя и се отмести.
Хари прекрачи прага и се озова право в обятията ѝ.
— Толкова се радвам, че дойде — привлече главата му към себе си и топлият ѝ дъх лъхна в ухото му, докато шепнеше: — Не спирам да мисля за теб.
Хари затвори очи и жадно притисна малкото ѝ, гъвкаво като на котка тяло. За втори път в рамките на по-малко от двайсет и четири часа я прегръщаше така. Не искаше да я пуска. Защото знаеше, че е за последен път.
Едната ѝ обица се бе долепила до бузата точно под окото му като отдавна потекла изстинала сълза.
Внимателно се освободи от прегръдката ѝ.
— Какво има? — изненада се тя.
— Хайде да поседнем — предложи Хари. — Трябва да поговорим.
Влязоха във всекидневната и Мартине се настани на дивана. Хари застана до прозореца, загледан в улицата.
— Навън има кола, а шофьорът гледа насам — отбеляза той.
— Рикард е — въздъхна тя. — Чака ме, за да ме закара до концертната зала.
— Мм. Знаеш ли къде е Юн, Мартине?
Хари прикова очи в отражението на лицето ѝ в прозореца.
— Не — погледите им се срещнаха в стъклото. — От начина, по който ме питаш, си правя извода, че нещо те кара да смяташ, че знам.
В гласа ѝ не остана следа от гальовния тон.
— Преди малко влязохме в апартамента на Роберт да проверим дали Юн не е там. Натъкнахме се на легло, изпоцапано с кръв.
— От теб научавам — отвърна тя с неподправено учудване.
— Знам. В момента съдебните медици проверяват кръвната група. Всъщност резултатите от експертизата вече трябва да са излезли. Почти съм сигурен какво са открили.
— Кръвта е на Юн? — попита тя, останала без дъх.
— Ще трябва да те разочаровам. Не е на Юн.
— Защо говориш така?
— Защото именно той те е изнасилил.
В стаята настъпи тишина. Хари се стараеше да диша съвсем безшумно; чу как Мартине си пое панически дъх и преди да е стигнал до дробовете ѝ, го издиша на пресекулки.
— И кое ти дава основание да мислиш така? — попита тя с леко потреперващ глас.
— Каза ми, че се е случило в „Йостгор“. Изнасилвачи не се срещат толкова често. Юн Карлсен обаче е точно такъв. Кръвта в леглото на Роберт е на момиче на име София Михолеч. Снощи е отишла в апартамента, защото Юн Карлсен я е принудил. Влязла е с ключ, който преди време ѝ е дал Роберт, най-добрият ѝ приятел. След като изнасилил София, Юн я е пребил. Девойката призна, че не се случва за първи път.