Влезе в банята и заключи вратата. Хари остана в коридора.
— Останал си с грешно впечатление за Армията на спасението — извика тя отвътре. — За нас като за всички останали прошката не е на първо място. По-важно е спасението, нали?
Въпреки студа Рикард бе слязъл от колата. Стоеше, подпрян на предния капак със скръстени ръце. Хари му кимна, докато минаваше покрай него. Младият мъж не реагира.
Трийсет и втора глава
В шест и половина вечерта в Отдела за борба с насилието кипеше трескава суматоха.
Хари откри Ула Ли до факса. Погледна постъпващото съобщение. С подател Интерпол.
— Какво става, Ула?
— Гюнар Хаген се обади на всички колеги в града. Събира ни по спешност. Тук сме до един. Ще пипнем виновника за смъртта на Халвуршен.
В гласа на Ли звучеше сурова решителност, която отразяваше цялостната атмосфера на шестия етаж.
Хари влезе при Скаре. Той разговаряше по телефона, застанал зад бюрото.
— Можем да ви създадем много повече проблеми — на теб и на приятелчетата ти — отколкото очакваш, Афи. Ако откажеш да ми помогнеш и да предупредиш хората си да си отварят очите по улицата, ще се озовеш веднага на челно място в списъка с издирваните лица. Ясно ли се изразих? И така: търсим хърватин със среден ръст…
— С руса, късоподстригана коса на иглички — изсуфлира Хари.
— С руса, късоподстригана коса на иглички — повтори в слушалката Скаре. — Обади ми се, ако чуеш нещо.
Затвори.
— Навън сякаш е избухнала война. Всичко живо се е включило в издирването. През живота си не съм виждал такава повсеместна мобилизация.
— Мм — кимна Хари. — Все още ли няма следа от Юн Карлсен?
— Все едно се е изпарил. Знаем само, че с приятелката му, Теа Нилсен, имат среща на концерта довечера. Ще ги настанят в почетната ложа.
Хари си погледна часовника.
— Значи Станкич разполага с час и половина да се справи със задачата си.
— Нима?
— Позвъних в концертната зала. Всички места са разпродадени още преди четири седмици, а охраната няма да пуска хора без билети дори във фоайето. Влезе ли в сградата, Юн е в безопасност. Обади се в „Теленур“. Ако Туршилдсен е на смяна, накарай го да проследи мобилния телефон на Карлсен. Погрижи се пред концертната зала да има достатъчно полицаи, да са въоръжени и да разполагат с описание на Станкич. После се обади в кабинета на премиера да съобщиш за извънредните мерки за сигурност.
— Аз ли? — притесни се Скаре. — В… кабинета на премиера?
— Точно така. Вече си голямо момче.
Хари набра по стационарния телефон един от шестте номера, които знаеше наизуст. Останалите пет бяха на Сьос, на бащиния му дом в Опсал, на Халвуршен (мобилен), на Бярне Мьолер (домашния в Осло) и на Елен Йелтен (отдавна закрит).
— Да, моля.
— Аз съм, Ракел.
— Очаквах да се обадиш — пое си дъх тя.
— Защо?
— Защото тъкмо си мислех за теб — засмя се тихо. — Какво да се прави?
Хари затвори очи.
— Удобно ли е утре да се видя с Олег? Както се бяхме разбрали.
— Чудесно! Много ще се зарадва. Ще дойдеш ли да го вземеш от къщи? — Ракел явно долови колебанието му и побърза да добави: — Сами сме.
Хари искаше и едновременно се страхуваше да я попита какво точно означава това.
— Ще дойда към шест — отвърна той.
Според Клаус Туршилдсен мобилният телефон на Юн Карлсен се намирал в източната част на града, в кварталите Хаугерю или Хьойбротен.
— Това няма да ни помогне особено — намръщи се Хари.
След като в продължение на час снова неспокойно от кабинет в кабинет, за да проследи как върви работата, Хари се облече и предупреди колегите си, че отива в концертната зала.
Паркира на непозволено място в малка уличка близо до сградата на Външно министерство и се спусна по широките стълби към булевард „Рюсельок“. После зави надясно и се озова пред залата.
По големия открит площад пред стъклената ѝ фасада подтичваха хора в официално облекло, подгонени от пронизващия студ. Пред входа стояха двама широкоплещести мъже в черни палта и със слушалки на ушите. Пред сградата пазеха още шестима униформени полицаи. Зъзнещите зрители на концерта ги гледаха с изумление, защото не бяха свикнали служителите на реда в Осло да носят картечни пистолети.
В лицето на един от униформените Хари позна Сиверт Фалкайд и се приближи до него.
— Не знаех, че е мобилизиран и отряд „Делта“.
— Никой не ни е викал — отвърна Фалкайд. — Обадих се в „Защита на населението“ да питам с какво можем да помогнем. Той беше твой партньор, нали?