— Е, нали си уж старши инспектор.
— Уж — промърмори Хари и хвърли цигарата на земята.
Тя потъна в мекия сняг.
— Не след дълго всички съществени следи ще изчезнат под половинметров сняг — въздъхна Халвуршен. — Нищо ново.
— И без това няма да открием никакви обективни находки — сви рамене Хари.
Към двамата се приближи Беате със сняг в русата коса. Държеше с два пръста малко найлоново пликче с празна гилза.
— Грешиш — обърна се Халвуршен към Хари с победоносна усмивка.
— Деветмилиметров — намръщи се Беате. — Най-често срещаните патрони. Само това имаме.
— Забрави какво имаме и какво — не. Какво е първото ти впечатление? Не мисли, просто говори.
Беате се усмихна. Познаваше методите на Хари. Първо интуицията, после фактите. Защото интуицията всъщност се основава на факти. Тя представлява цялата информация, която ни дава местопрестъплението, преди мозъкът да я облече в словесен облик.
— Площад „Егер“ е едно от най-оживените места в Осло и съвсем закономерно присъствието на тълпата е способствало за заличаване и замърсяване на следите от престъплението, ако е имало такива, макар че пристигнахме само двайсет минути след убийството. В момента лекарите преглеждат тялото. Най-вероятно е бил убит само с един изстрел. Право в челото. Професионално изпълнение. Ето това ми подсказва интуицията.
— По интуиция ли ще разследваме убийството, старши инспекторе?
Тримата се обърнаха към гласа зад гърба им — Гюнар Хаген в зелено камуфлажно яке и черна вълнена шапка; и лека усмивка на устните.
— Длъжни сме да опитаме всичко, което би дало резултат, шефе — отговори Хари. — Какво ви носи насам?
— Нали тук започна работата по случая?
— Горе-долу.
— Бярне Мьолер е предпочитал да стои в кабинета си, така разбрах. Лично аз обаче съм на мнение, че командирът трябва да е на бойното поле. Само един изстрел ли е произведен? Халвуршен?
Младият полицай се сепна.
— Според свидетелите, с които разговаряхме — да.
— Как описаха убиеца? — Хаген размърда пръсти в ръкавиците си.
— Мъж — погледът на Халвуршен сновеше трескаво между началника и Хари. — Засега знаем само това. Вниманието на хората било насочено към музикантите, а и всичко се случило много бързо.
— От такава многобройна тълпа все някой трябва да е забелязал извършителя! — изсумтя недоволно Хаген.
— И аз така мисля — кимна Халвуршен. — Но засега нямаме точни сведения къде е стоял убиецът.
— Ясно — пак леката усмивка.
— Убиецът се е намирал точно пред жертвата — намеси се Хари. — Помежду им е имало максимум два метра.
— И как разбра? — обърна се към него Хаген, а впрочем и останалите.
— Убиецът е знаел отлично, че ако искаш да застреляш някого с малокалибрено оръжие, трябва да се прицелиш в главата. Щом е стрелял само веднъж, значи се е уверил в успеха на начинанието си, тоест видял е дупката в челото на жертвата и е разбрал, че не се налага да стреля пак. Ако проверите следите от барутни частици по дрехите му, ще видите, че съм прав. Най-много два метра.
— Метър и половина — уточни Беате. — Повечето пистолети изстрелват празна гилза надясно, но не на голямо разстояние. Намерихме гилзата в снега на сто четирийсет и шест сантиметра от трупа, а по яката на убития имаше обгорени вълнени нишки.
Хари погледна Беате. За нейно най-ценно качество смяташе не вродената ѝ способност да запомня и различава човешки лица, а интелигентността ѝ, старателността и идиотското житейско верую, споделяно изцяло и от Хари: полицаите вършат важна работа.
Хаген разтъпка крака в снега.
— Добре, Льон. Но кой, по дяволите, би искал да застреля офицер от Армията на спасението?
— Не е бил офицер — уточни Халвуршен, — а редови войник. Офицерите се назначават на постоянен договор, докато войниците работят или на хонорар, или доброволно. — Халвуршен отвори бележника си. — Казва се Роберт Карлсен. Двайсет и девет годишен. Неженен, без деца.
— Но явно не му липсват врагове — отбеляза Хари. — Какво ще кажеш, Льон?
— Вероятно покушението не е насочено срещу конкретна личност — отговори Беате, без да поглежда началника.
— Така ли? — усмихна се Хаген. — И срещу кого тогава е насочено?
— Срещу Армията на спасението например.
— И кое те навежда на тази мисъл?
Беате сви рамене.
— Може да са си спечелили врагове заради оспорваните си възгледи за хомосексуалистите, жените-свещеници, правото на аборт — защити теорията ѝ Халвуршен. — Възможно е някакъв фанатик да…