Влакът въздъхна проточено и отново потегли в снежната виелица.
Юн застана в онзи край от стаята на Теа, който оставаше извън полезрението на хората до входната врата. Тя отвори. Чу се гласът на Ема, съседката ѝ:
— Извинявай, Теа, но един човек държи веднага да говори с Юн Карлсен.
— С Юн?
— Да — потвърди непознат мъжки глас. — Посъветваха ме да го потърся на този адрес, в жилището на Теа Нилсен. Долу звънците не са надписани, но тази дама беше така любезна да ме упъти.
— Търсите Юн при мен? Не знам откъде ви е…
— Полицай съм. Казвам се Хари Хуле. Става дума за брат му.
— Какво за Роберт?
Юн се показа на вратата. Полицаят — мъж с неговия ръст и светли сини очи — го огледа.
— Да не би да е направил нещо лошо? — попита Юн и се опита да игнорира любопитната съседка, която надничаше над рамото на полицая.
— Нямаме такава информация — отвърна инспекторът. — Може ли да вляза?
— Да, заповядайте — покани го Теа.
Полицаят влезе и хлопна вратата под носа на разочарованата Ема.
— За съжаление ви нося лоши новини. Седнете, моля.
Тримата се настаниха до ниската масичка. Когато полицаят им съобщи трагичната вест, Юн се наведе инстинктивно напред, все едно го удариха в стомаха.
— Мъртъв? — прошепна Теа. — Роберт?
Полицаят се изкашля и продължи да говори. Думите му стигаха до съзнанието на Юн като неясни, закодирани, почти неразбираеми звуци. Докато полицаят ги запознаваше с обстоятелствата около смъртта на брат му, Юн гледаше напред, вторачен в полуотворената уста на Теа, в лъскавите ѝ влажни алени устни. Тя дишаше пресекливо. Юн изобщо не забеляза, че полицаят млъкна.
— Юн? Отговори на въпроса — подкани го Теа.
— Извинете ме. Аз… Какво ме попитахте?
— Знам колко тежко ви е в момента, но искам да знам дали брат ви е имал врагове.
— Роберт?
Сякаш всичко около Юн се случваше на забавен каданс. Усещането продължи дори когато поклати отрицателно глава.
— Ясно — кимна полицаят, без да записва нищо в бележника пред себе си. — Възможно ли е работата му или личните му занимания да са предизвикали нечия агресия?
Юн се разсмя — напълно неуместно.
— Роберт работи в Армията на спасението. Нашият враг е бедността. Материалната и духовната. Не се случва често да убият човек заради подобна благородна борба.
— Мм. Това по отношение на работата му. Как стоят нещата в личен план?
— По същия начин.
Полицаят не бързаше да зададе следващия си въпрос.
— Роберт се държеше приятелски с хората — сподели Юн и усети как гласът му започва да трепери. — Беше лоялен. Всичко го харесваха. Той… — сълзите го задавиха.
Полицаят огледа стаята. Очевидно ситуацията потискаше и него, но той търпеливо изчака Юн да се успокои.
— Понякога ставаше малко див — отрони Юн; продължаваше да преглъща все така с усилие. — Малко… импулсивен. Вероятно някои хора биха го описали като циник. Но Роберт просто се държеше така. Не представляваше опасност за никого.
Полицаят се обърна към Теа и погледна бележника си.
— А вие трябва да сте Теа Нилсен, сестра на Рикард Нилсен. Какво е вашето впечатление от Роберт Карлсен?
— Не го познавах добре — вдигна рамене Теа. — Той… — скръсти ръце, избягвайки погледа на Юн. — Доколкото знам, не е навредил на никого.
— Роберт споменавал ли е за някакви конфликти?
Юн поклати категорично глава, сякаш се мъчеше да се отърве от някакво съмнение. Роберт е мъртъв. Мъртъв.
— Дължеше ли пари на някого?
— Не. Тоест, да, на мен.
— Сигурен ли сте, че само на вас?
— Какво намеквате?
— Роберт злоупотребяваше ли с наркотици?
Юн се вторачи в полицая и отговори:
— Категорично не.
— Защо сте толкова сигурен? Невинаги…
— Работата ни е да помагаме на наркомани. Запознати сме със симптомите. Роберт никога не е вземал наркотици. Как по-ясно да се изразя?
Полицаят кимна и си записа.
— Съжалявам, но бях длъжен да ви попитам. Възможно е извършителят на покушението да страда от психически отклонения и Роберт да е случайно избрана жертва. А понеже образът на войник от Армията на спасението, застанал до коледната тенджера на площад „Егер“, е станал почти емблематичен, не изключваме и вероятността убийството му да е насочено срещу цялата ви организация. Сещате ли се за някакъв аргумент в полза на последната ни теория?