— В… възможно е, казвате? — заекна Теа Нилсен. — Нима подозирате, че са повече от един?
Леко наведена напред, тя стискаше конвулсивно дървената седалка на стола, сякаш се боеше да не падне.
Беате Льон сложи утешително ръка върху коляното ѝ.
— Засега не знаем нищо повече. Важното е, че му се размина. Според лекаря има само мозъчно сътресение.
— Което аз му причиних — уточни Хари. — А ръбът на кухненския плот проби малка дупка в челото му. Куршумът от пистолета не го е улучил, намерихме го в стената. Вторият куршум пък се е забил в кутията с мляко. Само си помисли — вътре в нея. Третият е влязъл в хладилника между стафидите и…
Беате погледна красноречиво Хари, за да му напомни, че в момента Теа едва ли се интересува от любопитни балистични факти.
— Няма значение. Юн е добре, но понеже изпадна в безсъзнание, лекарите ще го задържат за наблюдение.
— Добре, може ли да го видя?
— Разбира се — кимна Беате. — Само ще ви помоля преди това да разгледате тези снимки. Кажете ми, ако някой от мъжете ви се струва познат.
Беате извади снимки от една папка и ги подаде на Теа. Лицата на снимките бяха силно увеличени и приличаха на мозайки от черни и бели точки.
Теа поклати отрицателно глава:
— Трудно ми е да ви отговоря. Не откривам разлика между тях.
— Аз също — съгласи се Хари. — Беате обаче е специалист по разпознаване на лица и според нея това са двама различни мъже.
— Или поне така предполагам — уточни тя. — Освен това нападателят на Юн връхлетя върху мен, докато бягаше от апартамента. На мен той не ми заприлича на нито един от мъжете на тези снимки.
Хари остана смаян: Беате никога не се колебаеше, станеше ли въпрос за човешки лица.
— Боже мой — прошепна Теа. — Колко души са замесени?
— Успокойте се. Пред стаята на Юн сме поставили охрана — съобщи Хари.
— Какво? — Теа го погледна с разширени от ужас очи.
Досега очевидно не ѝ бе минало през ум, че Юн, макар и приет за лечение в болница, все още се намира в опасност. Е, вече ѝ го напомниха. Чудесно.
— Елате да го видим — дружелюбно я подкани Беате.
Да, помисли си Хари, елате с мен и оставете този идиот да помисли по въпроса, че е редно да се държим внимателно с хора в състояние на шок.
Хари чу забързани стъпки в другия край на коридора и се обърна.
Халвуршен сякаш се спускаше по слалом, криволичейки между пациенти, посетители и медицински сестри, обути с тракащо сабо. Задъхан, спря пред Хари и му подаде лист с блед черен шрифт. По лъскавината на хартията разбра, че разпечатката е направена от факса в полицията.
— На едната страница ще намериш списъци с имената на пасажерите. Опитах се да се свържа с…
— В болницата съм длъжен да си изключа телефона. Нещо интересно?
— Лесно се сдобих със списъците. Изпратих ги на Алекс, той ги погледна веднага. Неколцина от пътниците имат разни дребни провинения в досието си, но те не ни дават основания да ги подозираме в убийство. Появи се обаче нещо съмнително…
— Да?
— Един от пътниците в списъците е пристигнал в Осло преди два дни. Имал е и билет за връщане със самолет, който по разписание е трябвало да излети вчера, но са отложили полета за днес. Христо Станкич. Не се е явил на гишето за летищен контрол. Странно се, като се има предвид, че билетът му е бил евтин и не може да се презавери. В списъка фигурира като хърватски гражданин. Помолих Алекс да провери регистъра с населението на Хърватия. Тя не е член на Европол, но понеже хърватите нямат търпение да влязат в ЕС, са проявили желание да сътрудничат…
— Давай по-накратко, Халвуршен.
— Христо Станкич не съществува.
— Интересно — Хари се почеса по брадичката. — Не е задължително обаче Христо Станкич да е замесен в случая.
— Не, разбира се.
Хари огледа името в списъка. Христо Станкич. Просто едно име, но въпросното лице се представя с това име на гишето за летищен контрол, където искат паспорт. Хотелите също изискват паспорт при настаняване.
— Провери списъците с имената на гостите във всички хотели в Осло — нареди Хари. — Така ще разберем дали Христо Станкич е нощувал в някой от тях през последните дни.
— Започвам веднага.
Хари се поизправи и кимна на Халвуршен. Надяваше се младият му колега да разтълкува правилно жеста му, а именно „доволен съм от работата ти“.
— А аз отивам при психолог.
Кабинетът на психолога Столе Ауне се намираше в онази част на „Спурвайсгата“ — ще рече улица „Трамвайна“ — където няма релси, но затова пък тротоарите предлагат доста разновидности на човешката походка: самоуверената, пъргава походка на неработещите майки, развили култ към бодибилдинга във фитнесцентър „САТС“; предпазливата походка на изтощената, но неизгубила кураж клиентела на хосписа за наркозависими.