Огледа рецепцията. Други гости нямаше. И сякаш за да сложат край на съмненията му, сред пороя от неразбираем норвежки до ушите му долетяха две добре познати думи. Христо Станкич. Наложи си да не мърда. Нямаше представа как са успели да се доберат до това име, но започна да разбира какви ще бъдат последиците.
Русата жена взе ключа, който рецепционистката ѝ подаде, вдигна куфар за инструменти и тръгна към асансьора. Едрият мъж каза нещо на рецепционистката и тя си записа. Обърна се и погледите им се срещнаха за миг. После полицаят пое към изхода.
Рецепционистката се усмихна, поздрави го любезно с някаква заучена норвежка фраза и го погледна въпросително. Той я попита дали има свободна стая за непушачи на последния етаж.
— Сега ще проверя, господине — пръстите ѝ затракаха по клавиатурата.
— Извинете, бихте ли ми казали дали мъжът, с когото разговаряхте преди малко, е онзи полицай от снимката във вестника?
— Нямам представа — усмихна се тя.
— Изглежда ми познат, как му беше името…
Тя погледна в бележника си.
— Хари Хуле. Известен ли е?
— Хари Хуле?
— Да.
— Не, взех го за друг. Объркал съм се.
— Имаме една свободна стаят. Ако искате да се настаните там, попълнете този формуляр и да ми покажете паспорта си. Как искате да платите?
— Колко струва?
Тя му съобщи цената.
— Съжалявам — усмихна се той. — Вижда ми се много скъпо.
Излезе от хотела и влезе в гарата. Заключи се в тоалетната. Там се помъчи да си събере мислите. Бяха се сдобили с името. Значи се налага да пренощува някъде, където не искат документ за самоличност. Лицето Христо Станкич вече няма как да се качи на самолет, кораб, влак или да пресече границата. Какво да прави? Трябва незабавно да ѝ се обади в Загреб.
Излезе на предгаровия площад. Духаше вледеняващ вятър. С тракащи зъби огледа телефонните кабинки. Мъж в шушляково яке се бе облегнал на белия фургон насред площада, където продаваха кренвирши. Якето му придаваше вид на космонавт. Дали си въобразява, или мъжът наистина следеше кой се приближава до телефоните? Възможно ли е да са уловили разговорите му и сега да дебнат кога пак ще посмее да се обади? Не, изключено. Поколеба се. Ако подслушват уличните телефони, рискува да я издаде. Взе решение. Разговорът може да почака. Сега му трябва стая, легло и печка. На такива места обаче обикновено искат пари в брой, а той похарчи последните за хамбургер.
Във високото помещение между магазините и влаковите перони намери банкомат. Извади картата „VISA“, прочете указанията на английски, които гласяха „магнитната лента трябва да бъде долу вдясно“, и протегна ръка да пъхне картата. Спря. Картата беше издадена на Христо Станкич. Устройството веднага щеше да я засече и да сигнализира. Поколеба се. Прибра картата в джоба си. Бавно тръгна из помещението. Магазините тъкмо затваряха. Нямаше пари дори за топла дреха. Един мъж от охраната го изгледа мнително. Пак излезе на площада. Лъхна го студен вятър. Мъжът до фургона за кренвирши си бе тръгнал. Но до скулптурата на тигъра стоеше друг.
— Трябват ми малко пари и място, където да пренощувам.
И без да знае норвежки, разбра какво казва мъжът. Защото беше същият наркоман, на когото даде пари вчера. Ако не го беше направил, сега тези пари щяха да му послужат. Поклати глава и погледна към зъзнещата група от наркомани, застанали на мястото, което той взе за автобусна спирка. Белият автобус бе дошъл.
Гърдите и дробовете го боляха. Но приятно. Бедрата му горяха. Приятно.
Понякога, когато разследването започваше да буксува, Хари слизаше в служебната фитнес зала и се качваше на велотренажора. Така не мислеше по-ефективно, но поне мозъкът му спираше да работи.
— Казаха ми, че си тук.
Гюнар Хаген се качи на съседния велотренажор. Плътноприлепналата жълта тениска и шортите по-скоро подчертаваха, отколкото да покриват мускулите по аскетично слабото тяло на началника.
— На коя програма тренираш?
— На девета — задъхваше се Хари.
Хаген нагласи височината на седалката, качи се и бързо настрои компютъра на велотренажора.
— Чух, че днес си преживял доста драматична ситуация.
Хари кимна.
— Не се притеснявай да си вземеш болничен — продължи Хаген. — Все пак наближават почивни дни.