Хари си избърса челото. Пое си дълбоко въздух и натисна педалите. Само след секунди почувства сладката болка.
Тринайсета глава
Понякога Мартине възприемаше „Плата“ като стълба към подземията на ада. Ужаси се обаче, когато плъзнаха слухове за намеренията на градския съвет по социалните въпроси до пролетта да отмени разрешението да използват мястото като свободна зона за продажба на дрога с аргумента, че на „Плата“ се осъществява реклама на наркотиците сред подрастващите. Според Мартине хора, възприемащи живота на обикалящите „Плата“ като привлекателен за младежите, бяха или луди, или никога не бяха стъпвали там.
Противниците на „Плата“ имаха и друг, скрит мотив за исканията си: площта, отделяща с бяла лента върху асфалта предгаровия площад, разваляше лицето на града. А нима фактът, че най-успешната демокрация на света — или поне най-богатата — позволява в сърцето на столицата ѝ да се търгува с наркотици, не е равносилен на очевиден провал?
Мартине също смяташе проблема за симптом на провал. Явно борбата за общество без наркотици беше безвъзвратно изгубена. Но ако управата на града не иска продажбата на дрога да вземе по-широки размери, по-добре търговията да си остане на „Плата“, където зорките очи на камерите никога не спят, вместо да се премести под мостовете на Акершелва, в тъмни дворове по улицата до кметството и в южната част на крепостта „Акершхюс“. Мартине знаеше, че повечето хора, свързани по един или друг начин с наркосредите в Осло — полицаи, социални работници, наркомани, улични проповедници и проститутки — споделяха едно и също мнение: „Плата“ е най-подходящото място за продажба на дрога.
Но определено не представляваше приятна гледка.
— Лангеман! — извика тя на мъжа, застанал в мрака пред автобуса на Армията. — Няма ли да хапнеш малко супа тази вечер?
Лангеман се отдръпна. Вече си бе получил дозата и отиваше да си я инжектира.
Мартине се съсредоточи, докато сипваше супа на южняк в синьо яке. Чу ясно тракането на зъби до себе си. Следващият на опашката беше мъж в тънко сако.
— Заповядай — тя му подаде супата.
— Здрасти, захарче — поздрави я дрезгав глас.
— Венке!
— Дай малко супичка да стопля старите си кокали — засмя се проститутката и прегърна Мартине.
От тялото ѝ, опънало плътноприлепналата одежда в леопардова шарка, лъхаше остра миризма на долнопробен дезодорант. Но Мартине усети и друг мирис на нещо познато. Той се разнесе още преди Венке да изстреля канонадата си от благоухания.
Двете жени седнаха на една празна маса. Независимо че някои проституиращи чужденки също вземаха дрога, наркотиците при тях не бяха толкова разпространени, колкото сред норвежките им посестрими. Венке бе една от малкото, които не се друсат. А и по нейни думи започнала да работи вкъщи с постоянна клиентела и Мартине я виждаше все по-рядко.
— Тук съм, за да намеря сина на моя приятелка — обясни Венке. — Казва се Кристофер. Напоследък здравата купонясвал.
— Кристофер? Не ми звучи познато.
— Все едно — махна тя с ръка. — Не мисли за това. Виждам, че те занимава друго.
— Така ли?
— Не ме лъжи. Винаги разбирам, когато някое момиче е влюбено. Той ли е?
Венке посочи мъжа в униформа на Армията с Библия в ръка. Той тъкмо сядаше до онзи с тънкото сако.
— Рикард? — изпухтя Мартине. — Не, благодаря.
— Сигурна ли си? Откакто дойдох, не те изпуска от очи.
— Рикард няма грешка — въздъхна тя. — Веднага се съгласи да поеме дежурството. Човекът, който беше дежурен, е мъртъв.
— Роберт Карлсен?
— Познаваш ли го?
Венке кимна тъжно, но после лицето ѝ отново грейна.
— Стига сме говорили за покойници. Я по-добре кажи на мама в кого си влюбена. Време ти беше.
— Дори не знаех, че съм влюбена — усмихна се Мартине.
— Стига де.
— Не, много е глупаво и…
— Мартине? — повика я Рикард с умолително изражение. — Този мъж няма нито дрехи, нито пари, нито покрив над главата си. Дали в приюта ще се намерят свободни легла?
— Обади се и попитай. Ще му дадат поне дебела дреха.
— Добре.
Мартине се обърна към Венке, но Рикард продължаваше да стои при тях. И без да го гледа, беше сигурна, че потта лъщи над горната му устна. Той смотолеви „благодаря“ и се върна при мъжа в сакото.