— Разказвай сега — подкани я нетърпеливо Венке.
Северният вятър започна малокалибрена стрелба със снежинки във въздуха.
Нарамил сака със спортния екип, Хари крачеше с присвити очи срещу вятъра, който навяваше в лицето му миниатюрни, почти невидими, но остри като игли снежинки. Докато минаваше покрай „Блиц“, окупираната от бездомници сграда на улица „Пилестреде“, телефонът звънна. Халвуршен.
— От телефонни кабинки на предгаровия площад през последните две денонощия са проведени две обаждания до Загреб. И двата пъти са звънили на един и същи номер. Набрах го и попаднах на рецепцията на хотел „Интернационал“. Не успяха да ми отговорят кой се е обадил от Осло и кого е търсил в техния хотел. Не бяха чували и за лицето Христо Станкич.
— Мм.
— Да продължа ли да нищя тази следа?
— Не — въздъхна Хари. — Ще задържим положението, докато нещо не ни подскаже, че този Станкич представлява интерес. Изгаси осветлението, когато тръгваш, ще се чуем утре.
— Чакай!
— Никъде не съм тръгнал.
— Има и още. На дежурната линия се е обадил сервитьор от „Бискит“. Преди обяд се отбил в тоалетната и там заварил гост на ресторанта, когото познавал.
— Какво е правел там?
— И дотам ще стигна. Въпросният мъж държал…
— Питам за сервитьора. Служителите в заведенията си имат отделни тоалетни за персонала.
— Не съм го питал — раздразнено отвърна Халвуршен. — Слушай сега. Гостът държал в ръка нещо, покрито с гъста зелена течност.
— Ами да отиде на лекар.
— Много смешно. Сервитьорът се кълне, че било пистолет, потопен в течен сапун, защото капакът на диспенсъра бил свален.
— „Бискит“ значи — повтори Хари, докато смели информацията. — Намира се на „Карл Юхан“.
— На двеста метра от местопрестъплението. Залагам каса бира, че това е оръжието на убийството. О, извинявай, залагам…
— Дължиш ми двеста кинта. Давай нататък.
— Следва черешката на тортата. Попитах как изглежда. Сервитьорът не успя да ми го опише.
— На свидетелите по този случай това вече им стана навик.
— Сервитьорът обаче го познал по връхната му дреха: потресаващо грозно палто от камилска вълна.
— Да! — извика въодушевено Хари. — Мъжът с шалчето в публиката на площад „Егер“ вечерта преди убийството на Роберт.
— Според сервитьора палтото било само имитация на камилска вълна. Звучеше като човек, който разбира от такива неща.
— Какво искаш да кажеш?
— Сещаш се. Нали ги знаеш как говорят.
— Кои са „те“?
— Ехо! Гейовете, как кои? Все едно. Мъжът с палтото от камилска вълна изчезнал с пистолета. Засега разполагам само с това. Отивам в „Бискит“ да покажа снимките на сервитьора.
— Добре.
— Какво те притеснява?
— Моля?
— Познавам те, Хари.
— Мм. Чудя се защо сервитьорът не се е обадил веднага в полицията. Попитай го, става ли?
— Вече и сам се сетих, Хари.
— Да, разбира се. Извинявай.
Хари затвори, но след пет секунди телефонът звънна отново.
— Забрави ли нещо? — попита Хари.
— Какво?
— А, ти ли си, Беате. Кажи.
— Имам добри новини. Току-що приключих в хотел „Скандия“.
— Намери ли следи от ДНК?
— Още не знам. Успях да открия само няколко косъма. Може да са от камериерките или от предния гост. Но преди половин час получих резултатите от балистичната експертиза. Куршумът в кутията с мляко в дома на Юн Карлсен е изстрелян от същото оръжие като куршума, който намерихме на площад „Егер“.
— Мм. Това разклаща сериозно теорията ни за повече от един извършител.
— Да. Има и още. Рецепционистката в хотел „Скандия“ се сети за друга подробност, след като ти си тръгна. Христо Станкич бил облечен с някаква изключително грозна връхна дреха. Според нея имитация на…
— Нека позная. На палто от камилска вълна?
— Да, точно това каза.
— Възелът започва да се разплита!
Ентусиазираният вик на Хари се удари в покритата с графити стена на „Блиц“ и отекна по пустата улица.
Хари затвори и се обади на Халвуршен.
— Кажи, Хари?
— Христо Станкич е нашият човек. Дай актуалното описание на връхната му дреха на оперативната дежурна част и ги помоли да разпратят съобщение до всички патрули. И… — Хари се усмихна на възрастна дама, която ситнеше срещу него, а на всяка крачка се чуваше стържене от лед, натрупал се по върховете на ботушите ѝ — … искам непрекъснато наблюдение на телефонната мрежа, за да съобщят, ако някой от Осло се обади в хотел „Интернационал“ в Загреб, и откъде се обажда. Свържи се с Клаус Туршилдсен от „Теленур“. Той отговаря за региона на Осло.