Рагнхил навърши шестнайсет и майка ѝ веднага я изпрати от един хълм на друг: в девическото училище „Арон Шустер“, което се намираше на деветстотин метра над морското равнище в швейцарско селище с железопътна гара, шест църкви и една кръчма. Мотивира решението си с обяснението, че Рагнхил трябва да учи френски, немски и история на изкуството, защото тези дисциплини ще ѝ бъдат полезни, имайки предвид какви нови рекорди бележи цената за килограм риба в развъдниците.
Но истинската причина за изгнанието ѝ беше свързана с нейния любим, разбира се. С Юханес. Юханес с топлите ръце, с нежния глас и с погледа, който разгадава за какво си мисли тя, преди да си го е помислила. Селяндурът Юханес, обречен да си остане в провинцията. След Юханес всичко се промени. Тя се промени.
В частното училище „Арон Шустер“ тя се отърси от кошмарите, от чувството за вина, от миризмата на риба и усвои всички необходими хватки, за да си намери съпруг от по-издигнато съсловие. Благодарение на вродения си силен инстинкт за самосъхранение, помогнал ѝ да оцелее на хълма в Норвегия, тя бавно, но категорично погреба онази Рагнхил, любимата на Юханес, и се превърна в Рагнхил, която върви по свой път, осъществява свои планове и не позволява на никого да ѝ пречи. Не я притесняваха надменните французойки, потомки на аристократични семейства, нито разглезените датски лигли, шушукащи по ъглите, че независимо колко се стараят, такива като Рагнхил винаги ще си останат част от провинциалната паплач.
Малкото ѝ отмъщение се състоеше в прелъстяването на господин Бреме, младия учител по немски, в когото всички девойки бяха малко влюбени. Преподавателите в училището живееха в отделна сграда точно срещу пансиона на ученичките. Рагнхил пресече павираната площадка и почука на вратата на малката му стая. Посети го четири пъти. Четири нощи на връщане от стаята му тя удряше с пети по паважа, а ехото от стъпките ѝ отекваше силно.
Плъзнаха слухове. Тя изобщо не се постара да ги опровергае. А когато им съобщиха, че господин Бреме съвсем неочаквано е напуснал училището и е постъпил на работа в Цюрих, Рагнхил се усмихна победоносно на всички дълбоко покрусени девичи лица в класната стая.
След последната година в Швейцария Рагнхил се върна вкъщи. Най-сетне у дома, мислеше си тя. Погледът на Юханес отново започна да я преследва. В сребристите отблясъци на фиорда, в сенките на зелената гора, зад лъскавите черни прозорци на параклиса или в облаците от прах, който хрущеше между зъбите и горчеше, след профучаващите автомобили. Когато от Чикаго пристигна писмо с предложение да следва бизнес администрация — три години бакалавърска програма, пет години магистърска — Рагнхил помоли баща си незабавно да преведе исканата сума за разходите по обучението ѝ там.
Замина за САЩ с облекчение. Пак можеше да се превърне в новата Рагнхил. Чакаше с нетърпение да забрави предишната, но за случая ѝ беше нужен проект, цел. В Чикаго я намери. Мадс Гилстрюп.
Смяташе, че ще го омае лесно. Все пак притежаваше и теоретична, и практическа подготовка да прелъстява богати младежи. Освен това беше привлекателна. Юханес ѝ го каза, след него мнозина го повториха. Обаянието ѝ се криеше най-вече в очите. Рагнхил бе наследила светлосините ириси на майка си и нейните необичайно бистри бели склери. Според твърденията на редица научни изследвания хората с чиста склера привличат по-силно представителите на противоположния пол, защото тази анатомична особеност сигнализира за крепко здраве и добър ген. По тази причина Рагнхил рядко се появяваше със слънчеви очила. Освен ако не целеше да смае събеседника си, като ги свали в точния момент.