Някои я оприличаваха на Никол Кидман. Рагнхил разбираше какво имат предвид. Строга, класическа красота. Вероятно именно тази нейна строгост изплаши Мадс Гилстрюп. Когато се опитваше да го заговори в коридора или в столовата на университета, той се държеше като подплашен див кон, отбягваше погледа ѝ, отмяташе нервно коса назад и бързаше да се отдалечи на безопасно разстояние.
Накрая Рагнхил се принуди да заложи всичко на карта.
Вечерта преди един от многото прословути студентски купони Рагнхил даде на съквартирантката си пари за чифт нови обувки и за хотелска стая в града и прекара три часа пред огледалото. За пръв път, по изключение, реши да се появи рано на купона, защото знаеше, че Мадс Гилстрюп винаги подранява, а и за да изпревари евентуални конкурентки за сърцето му.
Мадс заекваше, мънкаше и не смееше да я погледне в очите въпреки светлосините ириси и бистрите склери. Да не говорим за предизвикателното ѝ деколте. Тя преосмисли предишните си схващания и се убеди, че самоувереността и парите невинаги вървят ръка за ръка. По-късно Рагнхил разбра кой е виновен за ниското самочувствие на Мадс — неговият блестящ, амбициозен баща, който ненавиждаше всяка проява на слабост и отказваше да разбере защо съдбата не го е дарила със син по негов образ и подобие.
Рагнхил обаче нямаше никакво намерение да се предава и продължи да примамва все по-дръзко Мадс Гилстрюп. Предлагаше му се толкова безсрамно, че момичетата, които тя наричаше свои приятелки, а те нея — също — нали в крайна сметка бяха стадни животни — започнаха да шушукат по неин адрес. След шест американски лекоалкохолни бири и споходилото я съмнение дали Мадс не е гей, дивият кон се осмели да излезе на открит терен, а след още две бири двамата си тръгнаха от купона.
Тя му позволи да я обладае, но в леглото на съквартирантката ѝ. Все пак ѝ даде пари за чифт скъпи обувки. А когато след три минути Рагнхил го избърса с ръчноплетената кувертюра на чуждото легло, тя беше сигурна, че му е надянала оглавника. Предстоеше да му сложи сбруя и седло.
След дипломирането се прибраха у дома сгодени. Мадс Гилстрюп възнамеряваше да управлява своя дял от семейното имущество, убеден, че няма да се наложи да се доказва в състезание между плъхове. Работата му се състоеше да търси подходящи консултанти.
Рагнхил започна трудова дейност при борсов посредник, който не беше чувал за посредствения ѝ университет, но пък знаеше къде се намира Чикаго и представянето на Рагнхил му хареса. Допадна му и нейната външност. Той не се отличаваше с блестящ ум, но беше много амбициозен и намери сродна душа в лицето на Рагнхил. Затова не след дълго ѝ повериха анализирането на акции във фирмата — работа, прекалено сложна за интелектуалните заложби на Рагнхил. Тя се обзаведе със собствен компютър и телефон и се настани в „кухнята“, както наричаха кабинета на брокерите. Новата длъжност позволи на Рагнхил Гилстрюп (смени моминското си име още докато беше сгодена, защото ѝ се струвало „по-удобно“) да покаже на какво е способна. Ако съветите ѝ към институционалните и уж професионални инвеститори на фирмата посредник да купят „Оптикум“ например се окажеха недостатъчни, тя сменяше подхода и започваше да мрънка, да флиртува, да съска, да манипулира, да лъже и да плаче. Рагнхил Гилстрюп не се свенеше да се усуква около мъжки крака — а при необходимост, и около женски — защото това водеше до много по-бързо покачване на акциите и до резултати, каквито никога не бе постигала с анализите си. Най-голямото ѝ предимство обаче се коренеше в способността ѝ, че осъзнаваше основната мотивация на борсовите играчи: алчността.
Най-неочаквано един ден установи, че е бременна. За своя изненада се подвоуми дали да не направи аборт. Дотогава си мислеше, че иска да има деца, поне едно. Осем месеца по-късно роди Амалие. Събитието я изпълни с щастие, което веднага прогони спомена за колебанията около бременността ѝ. След две седмици приеха Амалие в болница с висока температура. Рагнхил забеляза безпокойството на лекарите. Не можеха да ѝ кажат от какво е болна малката. Рагнхил дори се питаше дали да не се помоли на Бог, но се отказа. На следващата вечер, в двайсет и три часа, малката Амалие почина от възпаление на белите дробове. Рагнхил се затвори в една стая и плака четири дни.
— Диетична фиброза — обясни ѝ лекарят насаме. — Заболяването се предава генетично. Това означава, че или вие, или мъжът ви сте носители на болестта. Знаете ли дали във вашето семейство или в семейството на съпруга ви има такива случая? Симптомите обикновено се изразяват в чести астматични пристъпи.