Мъжът стана, от дрехите му се посипа сняг. Тръгна по пътеката с тежки мудни крачки. Обърна се и погледна Хари. Полицаят застина. Станкич също замръзна с отпуснати отстрани ръце. Прилича на сомнамбул, помисли си Хари. Станкич вдигна ръка. Хари видя пистолета. Осъзнаваше колко е безпомощен в снега. Ръката на Станкич продължи към челото и описа подигравателен жест за отдаване на почест. После се обърна и хукна по пътеката.
Хари затвори очи. Сърцето му удряше бясно под ребрата.
Когато най-сетне стигна до пътеката, Станкич отдавна се бе изгубил в мрака. Хари откачи пълнителя на картечния пистолет. Очакванията му се потвърдиха. В прилив на силен гняв той запрати оръжието настрани. То се издигна като грозна черна птица пред фасадата на хотел „Плаза“, а после се приземи с мек плясък в тъмна локва.
Халвуршен намери Хари в снега с цигара в уста.
Младият полицай се подпря на колегата си задъхан, с разтреперани от тичане колене.
— Майко мила, как бързо бягаш — изпухтя той. — Офейка ли?
— Дим да го няма. Да се връщаме, хайде.
— Къде е пистолетът?
— За него ли питаш?
Един поглед бе достатъчен на Халвуршен, за да не го разпитва повече.
Пред приюта стояха две полицейски коли с включени сини лампи. Пред входа на сградата, явно заключен, зъзнеха двайсетина души с дълги обективи, подаващи се на гърдите им изпод връхните дрехи. От улица „Хаймдал“ се зададоха Хари и Халвуршен, който проведе кратък разговор по телефона.
— Защо винаги, когато ги видя струпани на едно място, ми напомнят на опашка за порнофилм? — въздъхна Хари.
— Пак ли тези журналисти! Как са разбрали, че е станало точно тук?
— Попитай новобранеца, отговорен за радиовръзката. На бас, че той ни е издал. Какво казаха от оперативната дежурна част?
— Обещаха незабавно да сигнализират на всички налични патрули да се отправят към реката. А Дирекцията за защита на населението ще изпрати дванайсетина пешаци. Как виждаш положението?
— Станкич е много хитър. Няма да го хванат. Повикай Беате.
Един от журналистите го забеляза и ги пресрещна.
— Е, какво става, Хари?
— Късно си станал, а, Йендем?
— Какво се е случило?
— Нищо особено.
— Нима? Виждам, че някой е стрелял в предното стъкло на полицейски автомобил.
— Кой ти каза? Може просто да е било строшено — отвърна Хари, а журналистът продължи да го следва по петите.
— Полицаят потвърди, че са стреляли по него.
— Значи ще се наложи да си поговоря с него. Извинете, господа!
Тълпата се отдръпна неохотно и го пропусна да мине. Хари почука на входната врата, преследван от блясъка на светкавици и щракане на фотоапарати.
— Случилото се свързано ли е с убийството на площад „Егер“? — извика един от журналистите. — Да не би да са замесени хора от Армията на спасението?
Някой отвори предпазливо вратата: шофьорът на полицейската кола, с която Хари и Халвуршен пристигнаха в приюта. Отмести се и пусна двамата си колеги. Минаха покрай рецепцията, където младият полицай, преживял огромен шок след стрелбата на Станкич, се взираше с празен поглед пред себе си, докато негов колега, приклекнал до него, се опитваше да го успокои.
На втория етаж вратата към стая 26 все още зееше отворена.
— Постарайте се да не пипате нищо — обърна се Хари към шофьора. — Госпожица Льон ще иска да провери за пръстови отпечатъци и ДНК.
Огледаха стаята, отвориха шкафа и надникнаха под леглото.
— Виж ти! — удиви се Халвуршен. — Не е оставил никакви вещи. Този тип няма ли друг багаж освен дрехите на гърба си!
— Все трябва да е носел я куфар, я някакъв калъф, в който да е внесъл оръжието в страната — съобрази Хари. — Не е изключено и да го е захвърлил някъде, разбира се. Или да го е оставил за съхранение.
— В Осло не останаха много места, където се предлага съхранение на багаж срещу заплащане,
— Мисли.
— Добре: може да е оставил куфара си в хотелски сейф или в сейфовете на Централната гара.
— Продължавай в същия дух.
— А именно?
— Станкич е навън и има багаж на съхранение.
— Сега куфарът му трябва. Ще се обадя в оперативната дежурна част и ще поискам да изпратят някого в хотел „Скандия“, на гарата и в… кой беше другият хотел, където Станкич фигурираше в списъка с гости?
— „Радисън“ на площад „Холберг“.
— Благодаря.
Хари се обърна към шофьора и го попита ще му прави ли компания навън. Излязоха през задната врата. В заснежената градинка някакъв старец пушеше и гледаше мръсножълтото небе. Изобщо не им обърна внимание.