— Благодаря ти, Беате. — Хари стана. — Е, колеги, вече знаете какво да очаквате. Някакви въпроси? Кажи, Ли.
— Как да хванем такова същество?
Хари и Беате се спогледаха. Хаген се изкашля.
— Нямам представа. Знам само, че това няма да приключи, преди той да си свърши задачата. Или ние нашата.
В кабинета си Хари завари съобщение от Ракел. За да избегне обичайните мъчителни размисли, ѝ се обади веднага.
— Как вървят нещата? — попита тя.
— Право към Върховния съд — отвърна той.
Бе научил този израз от бащата на Ракел: така се шегували фронтоваците след войната. Ракел се разсмя. Някога Хари бе готов да пожертва всичко, за да чува всеки ден нежния ѝ звънлив смях. Все още му въздействаше.
— Сам ли си? — попита тя.
— Не. И Халвуршен е тук. Слухти както винаги.
Младият му колега вдигна глава от свидетелските показания за убийството на площад „Егер“ и се прозина.
— Олег има нужда да поговори с някого — призна Ракел.
— Ами?
— Уф, не се изразих правилно. Не е някого, а с теб.
— Има нужда?
— Пак ще се поправя: той каза, че иска да говори с теб.
— И те е накарал да ми се обадиш?
— Не. Това не е в негов стил.
— Така е — усмихна се Хари.
— Ще… ще имаш ли време за него довечера?
— Разбира се.
— Чудесно. Ела да вечеряш у дома с нас.
— С вас?
— С Олег и с мен.
— Мм.
— Разбрах, че пак сте се срещнали с Матиас…
— Да — побърза да я прекъсне Хари. — Вижда ми се много свестен мъж.
— Такъв е.
Хари се питаше как да разтълкува тона ѝ.
— Там ли си?
— Да. Слушай, Ракел, в момента разследваме убийство и главата ми направо пуши. Какво ще кажеш да поизчакаме да видим как ще се развият нещата и да ти се обадя, когато намеря свободно време?
Мълчание.
— Ракел?
— Да, разбира се. Иначе как е положението?
Въпросът ѝ му се стори доста неуместен, направо ироничен.
— Все същото.
— Да се е случило нещо ново в последно време?
Хари си пое дъх.
— Трябва да затварям. Ще ти звънна да се разберем при първи удобен случай, Поздрави Олег от мен. Става ли?
— Става.
Хари затвори.
— Е? — погледна го въпросително Халвуршен. — За какво обеща да намериш свободно време?
— За вечеря. Олег искал да ме види. Каква работа е имал Роберт в Загреб?
Халвуршен понечи да каже нещо, но някой почука на вратата. Обърнаха се. Влезе Скаре.
— Полицията от Загреб току-що се свърза с нас — осведоми ги той. — Кредитната карта на Станкич е издадена въз основа на фалшивия му паспорт.
— Мм — промърмори Хари, облегна се на стола и скръсти ръце на тила си. — По каква работа Роберт в ходил в Загреб, Скаре?
— Знаете каква е моята теория.
— Да се снабди с наркотици — сети се Халвуршен.
— Скаре, ти ли ми спомена за някаква девойка, която търсила Роберт в магазина на „Фретекс“? Изглеждала като жителка на бивша Югославия.
— Да, точно така. Шефката на магазина…
— Обади се във „Фретекс“, Халвуршен.
В кабинета се възцари мълчание, докато Халвуршен прелистваше указателя. Набра номера. Хари започна да барабани нервно с пръсти по бюрото. Не знаеше как да изрази колко е доволен от работата на Скаре. Прочисти си гърлото, но в следващия момент Халвуршен му подаде слушалката.
Сержант-майор Рюе го изслуша и веднага му отговори. Много оправна жена, установи Хари, когато затвори след две минути. Пак си прочисти гърлото:
— Едно от момчетата, които полагат общественополезен труд в магазина, вместо да лежат в затвора — сърбин — се сетил за въпросната девойка. Казвала се София, но малко се колебаел за името. Със сигурност обаче си спомнял, че момичето е родом от Вуковар.
Хари намери Юн да лежи в апартамента на Роберт с разтворена Библия върху корема. Изглеждаше недоспал и изплашен. Хари си запали цигара, седна на нестабилния кухненски стол и попита Юн защо брат му е ходил в Загреб.
— Нямам представа. Нищо не ми е казвал. Сигурно пътуването му е било свързано с тайния проект, за който ми поиска пари назаем.
— Роберт имал ли е връзка с млада хърватка на име София?
— София Михолеч? Шегувате се!
— Всъщност не. Да разбирам ли, че знаете коя е?
— София живее в една от жилищните ни сгради на улица „Якоб Ол“. Семейството ѝ е сред хърватските бежанци, които комендантът доведе тук. Но тя… тя е само на петнайсет.
— Вероятно се е влюбила в Роберт? Младо момиче хлътва по симпатичен млад мъж. Такива неща не са рядкост, нали?