— Жертвата е имала забележително светли сини очи — установи инспекторът. — Възможно ли е да сте я познавали?
— Не, аз… не знам.
— Чуйте ме, Юн — подхвана Хари, без да се обръща. — Не знам къде сте се учили да лъжете, но не ви бива. Не мога да ви принудя да ми разкажете пикантериите около интимния живот на брат си, но това… — Хари посочи кървавата очна ябълка — … няма да го оставя просто така.
Обърна се. Седнал на един от кухненските столове, Юн бе навел глава.
— Аз… тя… — задавено заекна той.
— Значи жертвата е жена, така ли? — притече се на помощ Хари.
Юн кимна, без да вдигна глава.
— Казва се Рагнхил Гилстрюп. Не познавам друг човек с такива очи.
— И как се е озовало окото ѝ тук?
— Нямам представа. Тя… ние… се срещахме тук. Тя имаше ключ за апартамента. Какво съм направил, Хари? Защо ми се случва всичко това?
— Не знам, Юн. Но тук ми се отваря сериозна работа и първо трябва да ви намерим подходящо място, където да останете.
— Да се върна на булевард „Юлевол“?
— Не! — категорично извика Хари. — Имате ли ключ за жилището на Теа?
Юн кимна.
— Добре, отидете там. Заключете вратата и не отваряйте на никого.
Юн се запъти към вратата, но спря.
— Хари?
— Да?
— Има ли начин връзката ми с Рагнхил да не се оповестява? Скъсах с нея, когато се влюбих в Теа.
— В такъв случай няма от какво да се притеснявате.
— Не разбирате. Рагнхил Гилстрюп беше омъжена.
— Осмата заповед?
— Десетата.
— Не обещавам, че ще го запазя в тайна, Юн.
Младият мъж го погледна изненадан. После бавно поклати глава.
— Какво има? — попита полицаят.
— Направо не мога да се позная! Рагнхил е мъртва, а аз мисля само как да спася собствената си кожа.
Очите му плувнаха в сълзи. В миг на беззащитност Хари почувства искрено съчувствие. Съчувствие не към жертвата на престъпление или нейните близки, а към човек, който в миг на безмерно отчаяние съзира собствената си презряна човешка природа.
Понякога Свере Хасвол съжаляваше, задето смени моряшкото поприще с поста на пазач в чисто новата сграда на улица „Гьотеборг“ 4. Най-горчиво се разкайваше в дни като днешния, когато живущите звъняха с оплаквания, че шахтата за отпадъци отново се е запушила. Случваше се средно по веднъж месечно поради съвсем елементарна причина: отворите на капаците на всеки етаж бяха широки колко самата шахта. Напук на старите сгради. Дори през трийсетте години, когато се появиха шахти, архитектите съвсем предвидливо правеха отворите с по-малък диаметър, та хората да не пъхат неща, които биха заседнали в шахтата. В днешно време при проектирането архитектите мислят само какво осветление да сложат в сградите.
Хасвол отвори капака на шахтата на третия етаж, мушна си главата и запали фенерчето. Светлината се отрази в белите пластмасови чували и той установи, че проблемът, както винаги, е между първия и втория етаж, където в шахтата има леко стеснение.
Слезе в отделението за боклука в мазето и включи осветлението. От студа му се запотиха очилата. Потръпна и взе близо триметровия железен прът, оставен по протежение на по-дългата стена точно с тази цел. Дори бе закрепил пластмасова топка на върха, за да не пробива чувалите, когато отпушва шахтата. От отвора се стичаха капки и се удряха в чувалите в тази същинска кочина. В наредбата за вътрешния ред в жилищните сгради беше ясно упоменато, че шахтата се използва само за сухи отпадъци в добре опаковани чували, но хората — нищо че се пишеха ревностни християни — изобщо не се съобразяваха с правилата.
Под краката му пращяха черупки от яйца и картонени кутии от мляко. Приближи до кръглия отвор на тавана. Надникна в него, но вътре беше тъмно. Мушна железния прът в отвора. Очакваше да се натъкне на обичайната мека маса от отпадъци в чували, но за негово учудване прътът се удари в нещо твърдо. Натисна пръта. Твърдият предмет не се отмести. Явно бе заседнал здраво в шахтата.
Свали от колана си джобното фенерче и освети вътрешността на шахтата. Върху очилата му падна капка, разля се и го заслепи. Той изруга ядосано, свали си очилата и ги избърса в синьото си палто, като придържаше фенерчето под мишница. Поотмести се и пак надникна в тръбата. Изтръпна. Ръката му с фенерчето, насочено нагоре, се вцепени. Въображението му работеше трескаво. Взираше се, а ударите на сърцето му се разредиха. Поразен, отново си сложи очилата. И сърцето му спря да бие.