Железният прът се изплъзна от разтрепераните му ръце и издрънча о пода. Когато Свере Хасвол се опомни, си даде сметка, че се е свлякъл върху боклуците и е изпуснал фенерчето. Върху чувала между бедрата му тупна още една капка. Отдръпна се рязко, все едно течността е изгаряща киселина. Изправи се и хукна навън.
Изпитваше потребност да подиша чист въздух. Като моряк бе виждал разни страхотии, но това… това вече надхвърляше границите на нормалното. Само болен мозък би измислил и осъществил подобно престъпление. Бутна нетърпеливо входната врата и излезе на тротоара, олюлявайки се. Дори не забеляза двамата високи мъже, застанали наблизо. Не усети и вледеняващия студ, който го лъхна. Подпря се на стената, замаян и запъхтян, и извади мобилния си телефон. Вторачи се в него напълно отчаяно. Преди няколко години промениха номерата на службите за спешно реагиране е цел да ги направят по-лесни за запомняне, но той, естествено, се сещаше само за старите номера. Огледа се за помощ. Единият от двамата мъже разговаряше по мобилен телефон, а другият беше един от живущите в сградата.
— Извинете, знаете ли номера на полицията? — попита Свере Хасвол.
Гласът му звучеше дрезгаво, сякаш е крещял часове наред.
Мъжът с телефона го огледа и каза на човека, с когото разговаряше:
— Почакай, май няма да се наложи да викаш Иван и кучето-следотърсач.
После отпусна ръката си с телефона и се обърна към Свере Хасвол:
— Аз съм старши инспектор Хуле от полицията в Осло. Нека позная…
От прозореца в апартамент близо до Западния пазар Туре Бьорген оглеждаше задния двор. Навън цареше същата тишина както вътре: не се чуваха деца да тичат с весели възгласи наоколо и да си играят в снега. Явно студът и мракът ги бяха прогонили. Впрочем от няколко години не бе виждал през зимата да играят деца. От всекидневната бръмчеше телевизорът. Новинарят предупреждаваше за предстоящи рекордно ниски температури и съобщаваше, че министърът на социалните грижи ще предприеме допълнителни мерки, за да намери подслон на бездомниците и да осигури средства за отопление на самотни възрастни. „Полицията издирва хърватския гражданин Христо Станкич. Всяка информация за него ще бъде щедро възнаградена.“ Новинарят не уточни каква е сумата, но Туре Бьорген не се съмняваше, че парите ще стигнат за самолетен билет и триседмична ваканция в Кейп Таун.
Избърса ноздрите си и втри остатъците от кокаина на прах във венците си. В устата си вече не усещаше вкуса на изядената пица.
Излъга шефа си в „Бискит“, че го боли глава, и си тръгна по-рано от работа. Христо — или Майк, както му се представи — го чакаше на пейка на Западния пазар, както се разбраха. Христо се нахвърли върху пицата-полуфрабрикат с вълчи апетит и изобщо не усети вкуса на петнайсетте милиграма „Стесолид“, стрити на прах и добавени към нея.
Туре Бьорген погледна към спящия Христо, легнал гол по корем в леглото му. Дишаше равномерно и дълбоко въпреки топката в устата му. Изобщо не се разбуди, докато Туре приключи с всички приготовления. Купи за петнайсет крони успокоителните таблетки от трескав наркоман на улицата пред „Бискит“. Останалите играчки също не му излязоха скъпо. За скромната сума от 599 крони взе от онлайн магазин за секс артикули цял комплект за начинаещи: белезници за ръце и крака, топка за уста с оглавник и връзка анални топчета.
Завивката се въргаляше на пода. Кожата на Христо лъщеше на поклащащите се пламъци от свещите, с които Туре украси стаята. Тялото на Христо образуваше обърнато „у“ върху белия чаршаф. Ръцете му бяха закрепени с белезници за солидната горна табла на месинговото легло, а глезените на краката му — закопчани за двата края на долната табла. Туре пъхна възглавница под корема на Христо, за да му повдигне таза.
Свали капачето на кутията с вазелин, гребна малко от съдържанието с пръст и разтвори бузите на задника на Христо. Пак му мина през ума, че това е изнасилване. Няма как да се сметне за друго. Самата дума „изнасилване“ му подейства възбуждащо.
Кой знае? Вероятно Христо не би се възпротивил Туре да си поиграе с него. И все пак Христо даваше разнопосочни сигнали. А и задявките с убиец винаги крият опасност. Съблазнителна опасност, но не и безразсъден риск, защото мъжът под него щеше да прекара остатъка от живота си зад решетките.
Туре погледна еректиралия си член. Извади аналните топчета от кутийката и дръпна силно двата края на тънката, но достатъчна здрава пластмасова връв, на която топчетата бяха закачени като на огърлица: отпред топчетата бяха съвсем малки, но постепенно големината им се увеличаваше, като най-голямото достигаше размерите на топка за голф. Според указанието топчетата се вкарваха в ануса и бавно се издърпваха, за да се постигне максимална стимулация на нервните окончания в и около чувствителната зона. Топчетата бяха в различни цветове и ако човек не е виждал анална броеница, би я помислил за нещо съвсем различно. Туре се усмихна на изкривеното си отражение в най-голямото топче. Баща му вероятно малко ще се стъписа, когато разопакова коледния подарък, който Туре щеше да му изпрати от Кейп Таун с пожелание да украсят с него коледната елха. Докато всички пеят, маршируват и послушно се държат за ръце, никой от роднините му във Вегоршхай обаче нямаше да се сети какво всъщност е предназначението на тези топчета, които блещукат на елхата… или къде са се намирали.