Мъжът заобиколи тезгяха и втренчи поглед в мен, клатейки голямата си побеляла глава.
— Сигурно имаш нужда от пари, детко.
Бръкна под престилката си и отброи пет новички стодоларови банкноти от дебела пачка. Взех ги и ги набутах в дънките си. Да тегля пари от някой банкомат с картата си, в момента бе все едно да извикам: „Ей ме къде съм“.
— Знам хора, при които би могъл да отседнеш, но за теб е най-добре никой да не те вижда.
— Кажи на баща ми, че искам да се срещна с него, Джордж. Ако ми няма доверие, нека той каже къде. Трябва да е доволен, най-сетне и аз се захванах със семейния бизнес.
Потъналите дълбоко под рунтавите вежди очи на Джордж се смекчиха. Той дълго се взира в мен, после поклати глава.
— Обади ми се в четвъртък, Неди. Дотогава сигурно ще го срещна някъде.
— Благодаря, чичо Джордж — усмихнах му се аз.
Той протегна месестата си длан и когато я стиснах, той ме дръпна към себе си в здрава прегръдка.
— Всички знаем, че нямаш нищо общо с тази работа, синко. Съжалявам за Мики и приятелите ти. Но си загазил, Нед, и не съм убеден, че Франк може да те измъкне. Предложението ми все още е валидно. Помисли си хубаво. И най-важното, умната.
Аз кимнах и го потупах по гърба. После се отправих към вратата.
— Не искам да те обидя, детко — спря ме той, — но би ли имал нещо против да излезеш през задната врата.
Стълбите ме изведоха в един малък паркинг, свързан чрез тясна пътека с една уличка. Махнах на чичо Джордж, който стоеше на вратата и ме гледаше. Знаех, че ме обича повече от истински племенник.
Но направи грешка и аз я забелязах.
В нито един репортаж, било то вестникарски или телевизионен, не се споменаваше за откраднат Джаксън Полок.
37.
Ели не можеше да си намери място от яд. Всъщност най-много се харесваше в това си състояние — настръхнала, борбена, готова да се защитава със зъби и нокти. Чувстваше се измамена.
Беше се заела да защитава Нед, а той я бе изиграл.
Кучият му син е познавал Тес Маколиф!, непрекъснато си повтаряше тя. Бил е с нея в деня, в който е била убита. Чувстваше се като пълна глупачка.
Ели бе все още в бостънския офис, но се канеше да си тръгва същата вечер. Целия ден прекара в телефонни разговори — един тревожен разговор с майка си и баща си от Ню Джърси, един с регионалния директор на ФБР, който отново я накара да повтори патилата си. А след това — маса разговори с цел да разбере дали има някой в бизнеса с картини, който да се подвизава под името Гаше.
Разбира се, тя знаеше това име. Всеки с диплома по история на изкуствата го знаеше.
Гаше беше прочутият доктор с болезнено тъжните сини очи от една от последните картини на Ван Гог. Завършена е била в Овер през юни 1890 година, само няколко седмици преди великият художник да се застреля. Това е била първата продадена картина за триста франка, тоест осемдесет и пет долара. През 1990 година един японски бизнесмен плати за нея осемдесет и два милиона долара — най-високата цена за произведение на изкуството по онова време. Какво общо обаче имаше, по дяволите, всичко това с кражбата във Флорида?
Освен това положи усилия да научи всичко за Нед Кели. Полицейските досиета на приятелите му. На баща му. На по-големия му брат, който е бил убит през 1997 година от полицията по време на обир, замислен най-вероятно от баща му.
Всичко това бе точно така, както й го бе разказал и Нед.
После в сайта на Бостънския университет намери негова снимка, заедно с целия отбор по хокей. Снимката бе от 1996 година. След това провери и училището в Стоутън. Наистина е бил обвинен несправедливо от една ученичка. И няколко седмици след това напуснал. Точно както сам й го бе обяснил. За тези неща не я бе излъгал.
А само за последните четири дни.
Никога не бе достигал дъното през живота си, а сега изведнъж бе издирван от властите за цяла серия жестоки убийства. Но независимо какво сочеха уликите, Ели бе сигурна, че няма работа с жесток престъпник. Най-много да се окаже лъжец или човек с напълно объркана психика. А може и да е непоправим женкар. Обаче хладнокръвен убиец — друг път! Та той дори не знаеше да борави с оръжие.
Тя гневно се надигна иззад бюрото. Морети може би беше прав — по-добре тя да си гледа изкуствата. Разбира се, беше й интересно да си поиграе известно време на печен полицай, но повече явно нямаше да й се удаде да преследва убийци.