— О, боже господи, Дейв, не…
Спуснах се към него, опитвайки се да напипам пулса му, макар да знаех, че е абсолютно безсмислено. Опитах се да го върна по някакъв начин към живота. В лявата страна на гърдите му зееше дълбока прободна рана. Вдигнах анцуга нагоре и изведнъж сякаш червата му се изсипаха в ръцете ми.
Отскочих назад ужасен. Коленете ми се подгънаха. Блъснах се в стената на тоалетната и бавно се приплъзнах в седнало положение на пода.
Потта изведнъж рукна по тялото ми. Просто не можех да остана тук нито секунда повече и да гледам Дейв. Трябваше да се махна веднага. Изправих се несигурно на крака и излязох от тоалетната. Спешно се нуждаех от глътка чист въздух.
Точно тогава една ръка ме стисна отзад в мъртва хватка. Яко, като клещи. В ухото ми изсъска глас:
— У вас има някои неща, които ни принадлежат, господин Кели.
43.
Не можех да дишам. Някакъв много силен мъж беше стиснал гръкляна ми като с железни пръсти. Върхът на метално острие, изведнъж оказало се в свободната му ръка, се впи в гърдите ми.
— Картините, господин Кели! — отново се обади гласът. — И ако не чуя нищо за тях в следващите пет секунди, толкова и ще живеете на този свят.
За да разбера, че говори сериозно, мъжът отново натисна ножа в гърдите ми.
— Последен шанс, господин Кели. Виждате ли брат си ей там? Съжалявам, че ви измърсих къщата, но той просто не знаеше, че вие ще идвате. При вас няма да е чак толкова лесно. — Той опъна главата ми силно назад и допря острието на ножа под брадата ми. — Никой не може да се подиграва с хората, за които работя.
— Няма никакви картини у мен! Ако смяташ, че лъжа, действай веднага.
Той потърка назъбеното острие на ножа по гърлото ми.
— Вие ме смятате за пълен глупак, господин Кели. У вас има нещо, което е наше. И то струва около шейсет милиона долара. Искам да чуя какво ще ми кажете за картините. Веднага!
— Гаше! — изведнъж викнах аз, извивайки глава. — У Гаше са. Намерете Гаше!
— Съжалявам, господин Кели, ала се опасявам, че не познавам никакъв Гаше. Дадох ви пет секунди, дето вече изтекоха. — Той ме стисна още по-силно. — Кажи здрасти на брат си, задник такъв…
— Не! — изхриптях аз, очаквайки ножа да се впие в гърлото ми. Но краката ми изведнъж се озоваха във въздуха.
Може би той ми даваше един последен шанс да говоря. Знаех, че каквото и да му кажа, оттук нямаше да изляза жив.
Забих лакътя си с всичката сила, която успях да събера, в гръдния му кош. Изненадан от удара, якият мъж се задави. Хватката му отслабна достатъчно, за да ме пусне на земята, а ръката му с ножа малко се отдръпна. Точно в този миг се наведох рязко напред и го прехвърлих през гърба си. Той замахна с ножа и усетих как острието ме драсна по ръката. Треснах го с всичка сила на пода.
Мъжът изглеждаше на около четиридесет години, с гъста тъмна коса, бе облечен в найлоново яке, с телосложение на културист. В никой случай не бих могъл да го надвия. Ножът все още беше у него и той бързо се извъртя, приклякайки на крака. Разполагах с не повече от една секунда да си спася живота.
Панически заопипвах наоколо да намеря каквото и да било. На стената в ъгъла бе подпряна алуминиева бейзболна бухалка. Сграбчих я и замахнах с все сила. Шибаната бухалка разби само лампите над билярдната маса.
Мъжът се отдръпна назад, за да не го засегне дъждът от стъкла. Изведнъж осъзнах, че той ми се смееше.
— Картините не са у мен! — изревах аз.
— Съжалявам, господин Кели. — Непознатият отново насочи ножа напред. — Това изобщо не ме интересува.
Хвърли се към мен и острието се впи над лакътя ми. Ръката ми се схвана от невероятната болка. Още по-ужасно бе, че видях с очите си удара.
— И това е само началото — каза той с усмивка.
Аз също размахах бухалката, забравил болката, и този път успях да го перна по ръката. Той изохка. Ножът издрънча на пода.
Отново налетя върху ми. Блъснах се в стената и пред очите ми заискряха звезди. Опитах се да го отблъсна с удари на бухалката, но той бе твърде близо. И бе ужасно силен.
Сграбчи бухалката и я притисна в гърдите ми. Ребрата ми сякаш изпукаха. Сетне я усетих върху гърлото си.
Започнах да се задушавам. Аз също бях силен, но не можех да го помръдна. Нямах въздух.
Почувствах, че вените по лицето ми се издуват. С последните остатъци от силата си рязко вдигнах коляно и го забих в чатала му. После се хвърлих върху него. Двамата се търколихме на пода, блъснахме се в лавиците зад билярдната маса, съборихме стойката за щеки, видеото с трясък се разби на пода.