Спогледахме се, когато отговорът ни осени едновременно.
Картините не бяха у Стратън. Някой го бе изработил.
57.
Сърцето ми се сви, когато започнах да говоря:
— Слушай, Ели, не бях съвсем искрен с теб.
Тя ме погледна изненадано:
— О, не, какво има пак?
Преглътнах с усилие.
— Мисля, че познавам един, който е бил замесен.
— Така ли? И кога щеше да споделиш с мен? Отново ли е някой стар приятел?
— Не — поклатих глава. — Всъщност… баща ми.
Ели примигна невярващо. Виждах я как се опитва да запази спокойствие.
— Баща ти ли? Знам, че има дълго досие, но как може да бъде замесен в седем убийства?
Помълчах известно време, преди да отвърна:
— Мисля, че е възможно да знае кой е Гаше.
Ели впери смаян поглед в мен:
— А аз си мислех, че е нещо важно, Нед. Защо не ми каза това, преди да си плюя на кариерата и да те доведа тук?
Разказах й как Мики не правеше нищо, без да се консултира с баща ми, за разговора ми с него във Фенуей Парк.
— Баща ти знаел ли е, че ще се виждаш с Дейв? — попита Ели нетърпеливо.
— Не — казах аз. Тази мисъл бе отвратителна. Дори и за Франк.
— Знаеш ли, съдейки по това, което ми казваш, май ще се наложи да го задържим — рече Ели.
— Нищо няма да постигнем с подобен ход — отвърнах. — Първо, той е „професионалист“, четвърт от живота му е минала зад решетките. Второ, няма в какво да го обвините. Той е болен, Ели, умира. Няма да се поддаде. Та баща ми остави собствения си син да поеме удара… Но така или иначе в никакъв случай не ги е убил. Мики му беше като син. А сега изгуби двама сина заради кашите, дето ги забърка. — Картината с потъналия в кръв Дейв се върна в съзнанието ми. — Да не споменавам и за мен.
Ели не преставаше да ме изненадва. Пресегна се и сложи ръка върху моята.
— Съжалявам, Нед, наистина съжалявам за брат ти.
Обгърнах дланта й с пръсти. Погледнах я в очите и се насилих да се усмихна.
— Знаеш, че тези картини не са у мен, нали? Знаеш, че не съм убил никого…
— Да — кимна Ели, — знам.
Нещо в мен се промени, когато погледът ми потъна в тези меки, сини очи. Спомних си как я бях видял на партито у Стратън. Прелестна, но толкова храбра… А онова, което тя правеше за мен сега, рискът, който поемаше, чувството, че имах някого на своя страна след толкова дълго време, беше прекрасно.
— Ели? — прошепнах аз.
— Какво има още? — вдигна поглед тя.
— Не ме арестувай за това…
Докоснах леко с длан бузата й и я целунах по устните.
58.
Знаех, че това, което направих, не бе най-умното нещо на света. Очаквах Ели да скочи и да ме отблъсне.
Но тя не го направи. Само леко повдигна брадичка, открехна устни и езикът й заигра около моя, мек и горещ. Всичко това ни изненада и двамата. Изведнъж я прегърнах и така я притиснах към себе си, че усетих ударите на сърцето й. Знаете ли, понякога е необходима само една целувка, за да се разбере дали има огън. Имаше.
Пуснахме се и аз затаих дъх. Страх ме беше от това, което щеше да каже. С крайчеца на пръста си отместих кичурчето коса, паднало върху очите й. В тях се четеше нескрита почуда.
Тя също май бе изненадана от това, което се случи.
— Това не биваше да става, Нед.
— Съжалявам, Ели. Просто изведнъж ми стана много приятно, че ми вярваш. Освен това изглеждаше толкова сладка на онази тераса…
— Нямам предвид това. — Тя вдигна поглед към мен и по устните й трепна усмивка. — То беше страхотно. Имах предвид онова, което стана със Стратън. Той си е купил нови прекрасни картини. Ако е направил тази инсценировка с обира заради застраховката, защо ни притиска да открием откраднатите платна? Той е получил онова, което иска.
— Може би въпреки това си ги търси от алчност — предположих аз.
— Слушай — погледна ме тя настоятелно, — не бива да се вживяваш в това, което стана между нас, Нед. То беше просто нещо като приятелски знак. За затвърждаване на споразумението ни.
Опитах се отново да я привлека към себе си.
— А аз си мислех, че ще пристъпим направо към подписване на договора.
— Съжалявам — въздъхна тя. — Наречи ме консервативна, ако искаш, но ти си издирван от властите, а аз съм от ФБР. Освен това има и работа да се върши. — Тя ми протегна ръце, за да се изправи. Бях изненадан от силата й. — Трябва да си ходиш. Няма да се обидиш, ако те помоля да минеш през задната врата?