— Не — засмях се аз, — това вече започва да ми става навик.
Отидох до вратата и я плъзнах встрани. После се обърнах към Ели. Не знаех дали беше грешка това, което се случи между нас. И дали няма да се повтори. Погледите ни се срещнаха.
— Защо го направи? — опитах се да се усмихна на тръгване.
— Не знам — присви рамене тя. — Приеми го, че просто обичам предизвикателствата. Не мога да ти обясня всичко точно сега.
Кимнах.
— Е, каквото и да е, благодаря ти.
— Казах ти вече, че това беше само един приятелски жест — намигна ми тя.
Поклатих глава, гледайки я унесено:
— Имам предвид това, че ми повярва. От доста време никой не го е правил.
59.
Високият мъж се бе свил на предната седалка на своя тъмен форд, пуснал фотоапарат „Никон“ в скута си, на около петнадесетина метра от къщата на Ели Шъртлеф. Почваше да остарява за такива работи. Освен това тези коли ставаха все по-тесни. Сети се за доброто старо време, когато можеше да опънеш краката си докрай в някой кугар или гранд ам.
Видя, че от задната врата на Ели излиза някой. Окей, каза си, насочвайки фотоапарата, време е да действаме!
Мамка му, възкликна той и чак подскочи. Без да иска, щракна напосоки с фотоапарата. Този, дето излезе на улицата, беше Нед Кели.
Определено беше Кели! Той трескаво изщрака няколко бързи снимки. Чувстваше се така, сякаш бе ударил джакпота.
Сега трябваше само да не сваля очи от тази малка сладурана Ели. Изобщо не бе очаквал толкова приятно развитие на нещата. Той насочи обектива към Кели, увеличи го и отново защрака.
Разбира се, много добре знаеше, че този глупак е невинен. Явно мацката от ФБР също имаше такова чувство. Или нещо заговорничеха.
Замисли се какво да прави. Би могъл да изтича и да арестува Нед. Успехът щеше да му е в кърпа вързан. Щяха да поместят снимката му на първа страница на Ю Ес Ей Тудей. Разбира се, тогава щеше да се наложи да даде обяснение защо е следял Ели.
Той отново увеличи образа на Нед Кели и го снима точно когато се качваше в някаква стара таратайка. Номерата й бяха от Северна Каролина — засне ги в едър план. Още една снимка анфас на Кели. Момчето никак не изглеждаше зле, въпреки несгодите напоследък.
О, имаш кураж, драги!, призна си високият. Целият свят го търси, а той къде бил — в собствената ти къща.
Високият сложи фотоапарата настрана и премятайки кибритената кутийка между пръстите си, се загледа замислено след потеглящата кола на Кели.
Хлапак е още, помисли си той, ама куражлия.
60.
Докато пристигна до работилницата на Чамп, бе станало полунощ. За моя изненада, вътре светеше. После видях неговото дукати, спряно до контейнера за боклука.
— Накъде така по нощите? — попита ме той, докато се промъквах през вратата към гаража. Чамп седеше с вдигнати на тезгяха крака, държейки в ръка вечната бутилка бира. Телевизорът бе включен. Джей Лено интервюираше Никол Кидман.
— Националната ни гордост, а? — казах аз, сядайки до него и кимайки към екрана.
— Тя е австралийка, брато, а аз съм новозеландец — отвърна Джеф леко обиден и ми предложи бира. — Не вярвам да знаеш снощните резултати по кърлинг просто защото си роден близо до Канада, нали?
— Позна — кимнах аз и двамата си чукнахме бутилките. Аз също се облегнах назад и си вдигнах краката на тезгяха.
— Е, и как беше партито, брато? Готини жени имаше ли?
— Само една — отвърнах аз.
— Тия високи кучки… — промърмори Джеф, без да ми обръща внимание, кимайки към Никол на екрана.
— Винаги съм смятал, че човек трудно може да се оправи с тях. Краката им ти пречат. Познавах една мацка…
— Чамп — прекъснах го аз, — искаш ли да чуеш какво се случи тази вечер?
— Всъщност — отвърна той, отпускайки се на стола и обръщайки поглед към мен — трябва да ти кажа колко пълноценно решение взе, когато реши да ме включиш в това. Тази мацка, за която почнах да ти говоря, е истинска нощна птица. Два пъти седмично работи като администраторка. В „Бразилиън Корт“.
Свалих си краката долу и му посветих цялото си внимание.
— Първо на първо, трябва да се примириш, брато, че онова твое готино момиче изобщо не е било мацката, за която си мечтаел.