— Но нали си от ФБР?
— Какво искаш да кажеш, да направя това през главата на шефа си ли? Трябва ни само един човек от нейния кръг. Някой, който да се добере до нея. Да я накара да говори. А там аз нямам никакви познати.
Както вече казах, имах един скрит коз. Но вече не си струваше да го крия, затова казах:
— Може би аз знам един начин.
62.
Човек никога не е сигурен, когато някой му казва, че му е приятел. Животът ме е научил, че пречки винаги могат да се намерят. Богатият се събира с богат, независимо кой от коя страна е. Нали англичаните твърдят, че няма дълготрайни приятелства или дълготрайни врагове. Има само дълготрайни интереси. И според мен човек никога няма да научи какви са тези интереси, докато не пробва.
Затова на другата сутрин се обадих по телефона. Чувствах се като шестнайсетгодишно хлапе, готвещо се за първата си среща. Никога не съм набирал телефонен номер с такава боязън.
— Аз съм, Неди. — Още като проговорих, и устата ми пресъхна.
Зачаках. Никакъв отговор. Започнах да си мисля, че може би съм направил грешка. Притесних се, че може би съм вкарал всички ни в ужасна беда.
— Ти май наистина скочи в най-дълбокото за спасител — въздъхна Соли Рот накрая.
Не се засмях. Той не го каза, за да ме разсмее. Такъв бе навикът му — искаше да покаже, че е адски сериозен.
— Когато си тръгвах, Соли, ти ме предупреди, че един мъж не бива да бяга посред нощите. Че никой проблем не е толкова голям, че да не може да се разреши. Може би тогава трябваше да те послушам. Сега искам само да разбера дали си говорел сериозно.
— Аз не те издадох, синко, ако това искаш да разбереш. Казах, че съм спал, когато ти си избягал.
— Знам — отвърнах леко засрамено. — Благодаря ти за това.
— Няма нужда — отвърна той спокойно. — Познавам хората, детко. И съм наясно, че не си извършил тези престъпления.
За момент отдръпнах слушалката от ухото си и преглътнах с усилие.
— Не съм, Соли. Кълна се в Бога. И ми трябва малко помощ, за да го докажа. Мога ли да ти се доверя?
— Може да ми се довериш за следното, Нед. — Бил съм вече там, където си ти сега, и съм се научил, че единственото нещо, което ще ти помогне да гледаш затвора на картинка, се свежда до качеството на приятелите ти. Ти имаш ли приятели от такова качество?
— Не знам — отвърнах аз колебливо. Устата ми продължаваше да съхне. — От кое качество си ти, Соли?
Чух го да се киска.
— В работи като тази — от най-високото, детко — каза той и млъкна.
63.
— И така, с кого имаме среща тук? — Джеф вкара мотора в паркинга срещу църквата „Свети Едуард“ и угаси двигателя.
„Грийнс“ бе малко ресторантче, подредено като аптека в Норт Каунти — заспал квартал, като че ли още не се бе събудил от отдавна забравени и отминали времена. По времето на Джон Кенеди Палм Бийч бил зимна резиденция на Белия дом. Тогава президентът заедно с персонала си от Вашингтон са правели тук купони по цели нощи. На сутринта са се събирали за ранна литургия в „Свети Едуард“, след което са се изсипвали в „Грийнс“ все още в смокингите си и се смесвали с местните жители.
Мъжът, с когото имахме среща, бе седнал в ъгловото сепаре, облечен в син пуловер и сако за голф. Беше свалил шапката си — редеещата му бяла коса бе плътно прилепнала. Държеше отворен Уол Стрийт Джърнъл, а на лицето му проблясваха очила за четене. Приличаше повече на пенсиониран счетоводител, който си проверява котировката на акциите, отколкото на човека, който щеше да ми спаси живота.
— Що за птица е това бе, брато? — сръчка ме Джеф, като го видя. — Ти затова си опрял до мен значи, за да имаш истински мъж до теб.
— Казах ти вече, Чамп, довери ми се.
Приближих се бавно до масата. Мъжът отпи от кафето си и сгъна вестника.
— Значи не си казал нищо за мен — рекох с благодарна усмивка.
— Няма смисъл да го правя. — Той вдигна поглед към мен. — Все още ми дължиш една игра.
Усмихнах се широко. Той също. Протегнах ръка.
— Радвам се да те видя, синко. — Сол я пое и наклони глава на една страна, демонстративно преценявайки каква промяна е настъпила у мен. — Май яко си загазил, щом чак косата си подстригал.
— Време е за промяна — казах аз.
— Ще седнеш ли? — Той взе шапката си от стола и се вторачи в оранжевата коса на Джеф. — Значи това е момчето, за което ми спомена?