Стратън и дружките му все още криволичеха из пристанището. Тримата се приближиха до предпоследния кей и се качиха на борда на една огромна бяла яхта, на име Мирабел — едно от онези бижута на съвременната техника, от които човек не може да откъсне очи. Стратън се държеше като собственик и поздравявайки екипажа, започна да развежда приятелите си из палубата. После се скриха за малко от погледа ми, но скоро отново излязоха, понесли в ръце ядене и пиене. И пак подхванаха купона, разположили се на яхтата на Стратън, сякаш светът бе техен.
— Опа! — подвикна чернокожият въдичар до мен.
Три дългокраки, прилични на манекенки, момичета, пристъпвайки предпазливо на високите си токчета, бавно се насочиха към яхтата. После се качиха на борда на Мирабел. Като нищо можеха да бъдат ония гърли, дето се въртяха около пилона същата вечер в „Рейчъл“.
Стратън, изглежда, бе близък познат на едната от тях — блондинка в къса червена поличка. Той я прегърна и представи и останалите на приятелите си. Всеки получи по чаша и постепенното разделение по двойки започна. Дебелият взе да танцува със слабо, червенокосо момиче в къса тениска с гол кръст и дънкова пола.
Стратън придърпа Червената поличка на една от пейките. Започна да я целува и да я опипва. Тя обгърна талията му с дългия си крак. После той се надигна, хвана я за ръката и стиснал бутилка шампанско, подхвърли някаква шега към приятелите си. Двамата изчезнаха долу.
— Егати шоуто! — подхвърлих аз на въдичаря.
— Всяка вечер е така — каза той. — Скъсват се по това време на годината.
66.
— Откъде го взе това? — надигна се Ели от кухненския барплот, без да откъсва поглед от факса с полицейската справка за Тес.
— Не мога да ти кажа, човек с влияние е — отвърнах загадъчно.
— С влияние ли? — Тя поклати глава. — Това не е влияние, Нед. Дори полицията я няма тази информация. Аз рискувам всичко, като се заемам с това, а ти дори не можеш да ми кажеш с кого, освен нас, контактуваш?
— Не съм му споменал и за теб, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре — усмихнах се аз.
— О, браво на теб! — засмя се горчиво Ели. — Наистина ме успокои. Още от самото начало знаех, че това с вътрешна работа. А сега нямам ни най-малка представа чия. — Тя се замисли. — Щом Лиз Стратън е погодила номер на мъжа си…
— …Значи би могла да му погоди номер и за картините — довърших мисълта й. — И аз се сетих за това.
Ели отново седна. По унесения й поглед разбрах, че я е завладяла някаква озадачаваща я мисъл, която не й бе хрумвала досега.
— Възможно ли е да сме сбъркали за Стратън?
— Да предположим, че тя е погодила номер на мъжа си с Тес. — Аз седнах до нея. — Но защо тогава се е нахвърлила и върху приятелите ми? Защо е трябвало да убиват Дейв?
— Не — поклати глава Ели, — това е дело на Стратън. — Сигурна съм. След като е бил изработен, си е помислил, че ти си го изработил.
— Кой тогава е Гаше, по дяволите? Лиз ли?
— Не знам. — Тя извади тефтерче и си записа нещо. Нека се придържаме към това, с което разполагаме. Почти сме сигурни, че Стратън има пръст в убийството на Тес. Явно е разбрал, че тя му е пробутана нарочно. И ако е така, по всяка вероятност се е досетил, че зад тази работа стои жена му.
— Е, сега вече знаем за какво са всички тези телохранители! — възкликнах аз. — Не за да я пазят, а за да внимават да не избяга.
Ели кръстоса крака на стола като йога и отново взе факса.
— Мисля това да го предоставим на полицейското управление в Палм Бийч. Може по-добре да се оправят…
— Човекът, който ми го даде, ме предупреди да не го показвам на полицията.
— Окей, Нед! — погледна ме тя остро. — Предавам се. А какво ти препоръча да правиш с него?
— Да се оправдая.
— Да се оправдаеш? Това означава ли да оправдаеш и мен?
— Тази жена крие много опасности. Ако успеем да се доберем до нея… Ако тя ни помогне да докажем връзката между Стратън и Тес, а може би да разгадаем и мистерията с картините, това ще бъде достатъчно, нали?
— И какво искаш да направиш по този въпрос? Да я отвлечеш ли? Казах ти, че вече опитах…
— Ти си опитала по твоя си начин. Но виж какво… — Аз вперих поглед в очите й. — Не ме питай откъде знам това, но успях да науча, че Лиз Стратън има определена среща в четвъртък за обяд в „Табу“. Това е вдругиден.
— Кой ти го каза? — Ели сякаш вече започваше да се ядосва.