— Не ме питай. — Взех ръката й в своята. — Казах ти вече, един човек с влияние.
Тя се усмихна мрачно:
— Този твой познат има ли достатъчно влияние да ме измъкне от килията до теб, когато цялата тази работа се разчуе? — Стиснах й ръката с благодарна усмивка. — Освен това стои и въпросът с телохранителите, Нед. Те винаги са около нея. А и едва ли би било проява на мъдрост да се появиш на обществено място посред бял ден, нали? И то не къде да е, а в „Табу“.
— Вярно е — съгласих се аз, — но за щастие, познавам човека, който ще го направи.
67.
— Е, как изглеждам? — Джеф се ухили, надничайки над очилата си „Оукли“. — Бая съм светнал, а? За монтьор като мен това си е направо изстъпление. Благодарение на магазина „Поло“.
Добре подредената предна зала и барът на „Табу“ бяха пълни с представители на хайлайфа в Палм Бийч.
Безброй блондинки и жени в кашмирени блузи в пастелни тонове, с чанти „Хермес“ в ръце. Мъже в „Стъбс и Уутън“ със слънчеви очила, с небрежно наметнати на раменете пуловери, разсеяно ровейки в раците си и салатите „Цезар“. Някои от тях изглеждаха така, сякаш току-що са излезли от именията си по Оунгън Авеню.
— Калвин Клайн ряпа да яде — кимна Ели. Тя разглеждаше залата, надничайки през рамото на Джеф.
Лиз Стратън обядваше на една ъглова маса с три свои приятелки. Двамата й телохранители бяха седнали на бара, поглеждайки ту към Лиз, ту към току-що слязлата от едно ламборгини стройна блондинка.
— Просто се наслаждавам на пейзажа, преди да скоча и да почне екшънът. Човек никога не знае кога пак ще получи покана за острова — рече усмихнато Джеф.
Ели отпиваше от перието си с лимон. Беше видимо притеснена, защото никога не бе й хрумвало, че ще седи в „Табу“. До този момент я успокояваше мисълта, че си върши работата. Обаче само след няколко минути, ако нещата не потръгнеха както трябва, обвинения като „подстрекателство и съучастничество“ щяха да й се сторят просто като дар Божи.
Номерът беше да изведат Лиз Стратън от ресторанта, а телохранителите да си останат в него. Нед чакаше отзад в колата. Надяваха се, че Лиз ще се разприказва с такова удоволствие, с каквото те бяха готови да я изслушат.
— Господи! — прошепна възхитено Джеф, протягайки шия. — Оня там на бара не е ли Род Стюърт?
— Не е Род Стюърт. Обаче ми се струва, че виждам Томи Лий Джоунс.
Сервитьор на име Луис дойде да попита не са ли готови с поръчката.
— За мен раци — затвори менюто Джеф, сякаш правеше това всеки ден.
Ели си поръча пилешка салата. В ухото й имаше слушалка, която й позволяваше да се свързва с Нед отвън. Просто чакаха удобния момент, за да направят хода си. Божичко…
Минаха няколко минути. Сервитьорът им донесе поръчката. Изведнъж Лиз Стратън се надигна с едната от приятелките си и двете се запътиха към тоалетната.
— Почваме, Нед — каза Ели в микрофончето и крадешком се огледа към бара. — Пази ми гърба, Чамп.
— Егати късмета! — изстена Джеф, вперил поглед в току-що пристигналото ястие. — Виж каква страхотна манджа изпускам.
Ели се надигна от мястото си и се насочи право към Лиз Стратън, настигайки я в задния край на ресторанта. Лиз я погледна с безразличие, после я позна и се усмихна. Ели се наведе към нея, все едно се готви да я целуне по бузата.
— Знаете коя съм, госпожо Стратън. Знаем за вас и Тес Маколиф. Трябва да поговорим. Право напред има задна врата. Навън чака кола. Ще го направим без усложнения, ако дойдете веднага.
— Тес… — Тя се поколеба. После бързо погледна към телохранителите. — Не, не мога.
— Разбира се, че можеш, Лиз. В противен случай те прибираме за изнудване и съучастничество в убийство. Просто не се оглеждай назад, а ме последвай през вратата навън.
Лиз Стратън стоеше неподвижно и не знаеше какво да предприеме.
— Повярвайте ми, госпожо Стратън, никой няма да ви обвини, ако ни помогнете.
Накрая Лиз кимна.
— Суз, ти отивай — подвикна тя на приятелката си. — Ей сега идвам.
Ели прегърна Лиз през раменете и меко се опита да я побутне към вратата.
— Нед, излизаме — каза тя в апаратчето.
Един от телохранителите се изправи, гледайки към тях, явно мъчейки се да разбере какво става.
Ели избута Лиз през вратата. Хайде, Чамп, действай! Твой ред е, помисли си тя.
— Здрасти, пичове. — Джеф пристъпи към бара, препречвайки им пътя. — Знае ли някой от вас къде мога да намеря билети за концерта на Бритни Спиърс в „Кравис“? Мисля, че беше в „Кравис“, а?