— И така, господин Кели, какво да правим с вас? — попита Лоусън, намествайки се с усилие в един от столовете срещу мен.
— В какво ме обвинявате? — попитах го аз.
Той заговори със спокойно провлачване на думите:
— А какви обвинения мислите, че трябва да ви отправим? Вие ни предоставихте за избор кажи-речи целия наказателен кодекс. Да видим. — Той направи справка с лежащата пред него папка. — Убийството на Тес Маколиф. На вашите приятели. — Той отново сведе поглед в папката. — Майкъл Кели, Робърт О’Райли, Барнабъс Флинт, Даян Линч.
— Не съм извършил нито едно от тях…
— Добре тогава, план Б — кимна Лоусън. — Кражба. Междущатски трафик на крадена стока, съпротива при арест… Смъртта на някой си Ърл Ансън… В Броктън.
— Той уби брат ми — повиших тон аз. — И се опита да ме намушка и удуши. Вие какво бихте направили на мое място?
— Аз ли? Преди всичко никога не бих се забъркал в тази каша, господин Кели — отвърна ченгето. — И просто за протокола, по оня нож открихме вашите отпечатъци, а не неговите…
— Трябва да ти кажа, че яко си загазил — обади се агентът от ФБР и дръпна един стол. — Две неща могат да ти спасят задника. Първо, къде са картините? И второ, каква е връзката на Тес Маколиф с всичко това.
— Картините не са у мен — извиках аз! — И Тес няма нищо общо с тези истбрии, запознах се с нея на плажа.
— О, има общо тя, има… — закима Морети с вид на човек, от чието внимание нищо не се изплъзва. — И виж какво, синко, ако не бъдеш откровен с нас, от този момент нататък целият ти живот, какъвто го знаеш досега, ще ти остане само един спомен. Знаеш ли какво е да си във федерален затвор, Нед? Там плажове няма, синко, нито пък плувни басейни, за които да се грижиш.
— Ама аз съм абсолютно откровен с вас — прекъснах го. — Тук някъде да виждате адвокат? Искал ли съм да ми доведете адвокат? Да, вярно е, че се канехме да задигнем картините. Моята работа беше да задействам няколко алармени системи в Палм Бийч. Проверете. При вас са пристигнали доклади за няколко взлома, станали непосредствено преди кражбата, нали? Мога да ви дам адресите. И не съм убил приятелите си. Но смятам, че това вече го знаете. Дий ми се обади, че картините не били там. Някой ни беше скроил номер. Някой, на име доктор Гаше. Казаха ми да отида в къщата в Лейк Уърт и докато се добера дотам, заварих всички мъртви. Изплаших се. И побегнах. Може и да съм сбъркал. Просто видях как изнасят приятелите ми от детинство в найлонови чували. Сигурно всеки би постъпил като мен в подобна ситуация.
Агентът от ФБР ме изгледа с присвити очи, сякаш искаше да каже: „Стига с тези тъпотии, хлапе. Нямаш дори представа какви проблеми мога да ти създам“.
— Освен това — обърнах се аз към Лоусън, — дори не ми задавате правилните въпроси.
79.
— Окей — сви рамене ченгето, — кажи ми тогава кои са правилните въпроси.
— Като например кой друг е знаел, че картините ще бъдат откраднати? — И кой ме е проследил до апартамента на Тес Маколиф? Кой е изпратил оня боклук в Бостън да убие брат ми? И кой е Гаше?
Двамата се спогледаха за няколко секунди, после агентът от ФБР се усмихна:
— А някога да ти е хрумвало, Нед, че това е, защото знаем отговорите на тези въпроси?
Приковах поглед в лицето му. Чаках го да мигне. Знаели са! Те са били наясно, че не съм убил никого! Прибраха ме, сега ме въртят на бавен огън, а в същото време знаят, че не съм посегнал нито на Тес, нито на Дейв. Те дори са знаели кой е Гаше! Колкото повече агентът се бавеше да отговори, толкова повече се засилваше увереността ми, че ще каже: „Твоят баща е доктор Гаше“.
— Балистичната експертиза е положителна — започна ченгето от Палм Бийч. — Съвпада с оня пистолет, който намерихме у Стратън. Точно както подозирахме, той е бил на Пол Ейнджълос, телохранителя. Със същия пистолет е било стреляно и при убийствата в Лейк Уърт. Двамата с Лиз Стратън са имали любовна връзка. Един от останалите телохранители го потвърди. Пол й е вършел мръсната работа. Тя скроила номер на мъжа си. Това ни е напълно ясно. Искала е парите, искала е да се махне от Денис Стратън. Била е свързана с Тес Маколиф. Искаш ли да знаеш кой е Гаше, Нед? Искаш ли да знаеш кой е изпратил оня тип в Бостън? Това е Лиз. Почти си го е признала пред агент Шъртлеф в ресторанта.
Лиз е Гаше? Гледах ги ошашавено, очаквайки сякаш всеки момент да кажат, че се шегуват.
Но Лиз не беше Гаше… Стратън бе извъртял нещата така, бе й скроил контра номер, бе изманипулирал цялата работа. И те му вярваха!