— Та нали мене ме изключват за слаб успех от това идиотско училище, а ти искаш да ти пиша съчинение — казах аз.
— Да, зная. И все пак работата е, че ще ми дойде нанагорно, ако не го предам. Хайде, ти си добро момче, а?
Не му отговорих веднага. Добре е за такива типове като Страдлейтър да ги държиш в напрежение.
— На каква тема? — попитах аз.
— Каква да е. Нещо описателно. Някоя стая или къща, или място, където някога си живял, или нещо такова, ти знаеш какво. Само да е адски описателно.
При тези думи той се прозя широко. Сякаш ме прободе в задника. Искам да кажа, изпитвам такова чувство, ако някой се прозява точно когато иска да му направиш голяма услуга. — Само не го прави прекалено хубаво, това е всичко — каза той.
— Този кучи син Харцел мисли, че си убийствен по английски, а той знае, че сме в една стая. Затова, искам да кажа, не слагай всички запетайки и прочие там, където трябва.
Ето още нещо, което страшно ме дразни. Искам да кажа, ако те бива да пишеш съчинения, а някой започне да говори за запетайки. Страдлейтър вечно правеше това. Искаше да те накара да мислиш, че единствената причина, поради която е слаб в писането на съчинения, е, че поставя запетайките не на място. В това отношение приличаше много на Акли. Веднъж седях до Акли на баскетболен мач. Имахме един страшен лъв в тима — Хауи Койл, който вкарваше топката от средата на игрището, без дори тя да докосне дъската или каквото да е. През цялата игра Акли все повтаряше, че Койл има съвършено телосложение за баскетбол. Боже, как мразя такива неща!
След малко се отегчих да седя на умивалника, та се отдръпнах няколко стъпки назад и започнах да танцувам онзи танц с тропането само заради адския му шум. Просто се забавлявах. Всъщност не мога да танцувам този танц, но умивалнята имаше каменен под и той беше добър за тропане. Започнах да имитирам един филмов актьор. В един от онези музикални филми. Мразя филмите като отрова, но ми прави удоволствие да им подражавам. Страдлейтър ме наблюдаваше в огледалото, докато се бръснеше. Само публика ми дай. Обичам да се показвам.
— Аз съм синчето на губернатора — казах аз. Просто се разсипвах от тропане. Танцувах и тропах с крака по цялата умивалня. — Баща ми не ми дава да стана танцьор. Иска да отида в Оксфорд. Но този танц е в кръвта ми, дявол да го вземе.
Страдлейтър се изсмя. Все пак имаше някакво чувство за хумор.
— Довечера е премиерата на „Красавиците на Зигфелд“.
Започнах да се задъхвам. Много лесно се задъхвам.
— Главният танцьор не може да играе. Пиян е като свиня. И кого ще вземат да го замести? Мене, кого другиго. Синчето на губернатора!
— Откъде взе този каскет? — каза Страдлейтър. Имаше предвид ловджийския ми каскет. Досега не беше го видял.
И без това вече бях останал без дъх, та престанах да се правя на ударен, свалих си каскета и го погледнах най-малко за двадесети път.
— Купих си го в Ню Йорк тази сутрин. За един долар. Харесва ли ти?
Страдлейтър кимна одобрително.
— Чиста работа — каза той.
Само ми се подмазваше обаче, защото веднага след това добави:
— Слушай, ще ми напишеш ли това съчинение? Трябва да зная.
— Ако намеря време, ще го напиша. Ако не намеря, няма да го напиша — казах аз.
И пак отидох да седна на умивалника до неговия.
— С кого имаш среща? — запитах го. — С Фицджералд ли?
— Да върви по дяволите! Казах ти, че свърших с тази свиня.
— Така ли? Отстъпи ми я, момче. Шегата настрана. Тя е моят тип.
— Вземи я… Но е голяма за тебе.
Изведнъж — без никаква сериозна причина, освен дето бях в настроение да се правя на луд — ми се поиска да скоча от умивалника и да направя двоен нелсон на Страдлейтър. Това е хватка при борба, за сведение, когато улавяте противника за врата и душите до смърт, ако искате. И аз я направих. Хвърлих се отгоре му като пантера.
— Престани, Холдън, за бога! — извика Страдлейтър. На него не му беше до игра. Пък се и бръснеше.
— Какво искаш да направя, да си отрежа шантавата глава или що?
Аз не го пусках обаче. Здравата го бях пипнал.
— Освободи се от клещите ми — казах аз.
— Исусе Христе — той пусна бръсначката, изопна изведнъж ръцете си нагоре и се освободи от хватката ми. Много яко момче беше, а пък аз съм много слаб. — Престани вече с тези глупости — каза той. И пак започна да се бръсне. Винаги вземаше контра, за да изглежда блестящ. И то с мръсната си стара самобръсначка.
— С кого имаш среща, ако не с Фицджералд? — попитах го аз. Пак седнах на умивалника до неговия. — С онова бебе Филис Смит ли?