Лошото е, че такива мръсотии те увличат да ги гледаш дори когато ти е противно. Например момичето, чието лице беше цяло изпръскано с вода, беше доста красиво. Ето кое ми е нещастието. В мислите си съм най-голям развратник. Понякога мога да си мисля за много мръсни неща, които бих извършил, без да му мисля, ако ми се удаде случай! Дори си представям, че ще е доста забавно, макар и гнусно, ако и двамата сте малко пияни, да вземете да се пръскате с някое момиче с вода по лицата. Работата е, че все пак тази идея ми харесва. Гадна е, ако се размислите. Струва ми се, че ако не харесваш едно момиче истински, не бива и да се занасяш с него, а ако наистина го харесваш, тогава се предполага, че харесваш и лицето му, а харесваш ли лицето му, трябва да внимаваш да не го мърсиш и да не го пръскаш с уста. Наистина жалкото е, че такива мръсотии са много забавни понякога. А и момичетата много няма да ти помогнат, когато се стараеш да не се увличаш в мръсотии, когато се стараеш да не развалиш нещо наистина хубаво. Познавах едно момиче преди няколко години, което беше дори по-развалено от мене. Братче, колко беше развалено! Все пак много се забавлявахме известно време, макар и по гаден начин. Полът е наистина нещо, което не разбирам много. Никога не знаеш докъде би стигнал. Все си създавам някакви правила на поведение, що се отнася до секса, и после ги нарушавам веднага. Миналата година си установих правило, че ще престана да се занасям с момиче, щом то ми е противно. Обаче наруших правилото още същата седмица — още същата вечер фактически. Цялата вечер се млясках с една ужасна преструвана на име Ана Луиза Шърман. Половият въпрос е нещо, което просто не разбирам. Бога ми, не го разбирам.
Докато стоях там, пак започна да ме съблазнява мисълта да телефонирам на моята Джейн, тоест да имам с нея междуградски разговор — с Б. М., училището, където тя учеше, — вместо да звъня на майка й, за да разбера кога Джейн ще си дойде за ваканцията. Не беше позволено да се викат момичетата късно вечер, но аз бях предвидил всичко. Щях да кажа на лицето, което отговаря на телефона, че съм неин чичо. Че леля й току-що е била убита при автомобилна катастрофа и трябва веднага да говоря с Джейн. Планът сигурно щеше да излезе сполучлив. Единствената причина да не го приложа беше, че нямах настроение. А нямам ли настроение, нищо не излиза както трябва!
След малко седнах в едно кресло и изпуших няколко цигари. Чувствувах се доста зле. Трябва да си призная. Тогава изведнъж ми дойде една идея. Извадих си портфейла и започнах да търся адреса, който ми даде онова момче, което учеше в „Принстън“ и с което се запознах на една танцова забава миналото лято. Най-после го намерих. Беше добил особен цвят от портфейла ми, но още можеше да се чете. Адресът беше на едно момиче, за което това момче от „Принстън“ ми каза, че не е съвсем курва или нещо подобно, но не би имало нищо против да върши онази работа от време на време. Веднъж той я завел на забава в „Принстън“ и за малко щели да го изключат, защото я завел. Тя била от онези момичета, дето се събличат голи по разни ревюта или нещо подобно. Както и да е, отидох на телефона и й позвъних. Казваше се Фейт Кавендиш и живееше в хотел „Станфорд Армз“ на Шестдесет и пета улица и Бродуей. Проста работа безсъмнено. Отначало си помислих, че не е вкъщи. Никой не отговаряше. Най-после някой вдигна слушалката.