— Съжалявам, сър — каза той, но имате ли нещо, с което да удостоверите възрастта си? Може би шофьорска книжка?
Аз му отправих един от тези студени погледи, като че ли адски ме е обидил, и го запитах:
— Изглеждам ли на по-малко от двадесет и една година?
— Съжалявам, сър, но ние си имаме…
— О’кей, о’ кей — казах аз и в ума си го изпратих по дяволите. — Донесете ми една кока-кола.
Той си тръгна, но аз го повиках пак.
— Не можете ли да й налеете малко ром или нещо подобно? — запитах аз с най-любезен глас. — Как мога да седя в такова заведение трезвен като краставица? Не можете ли да й сложите малко ром или нещо такова?
— Съжалявам, сър — рече той и ми обърна гръб.
Не му се сърдя обаче. Загубват си службата, ако ги хванах, че продават алкохолни напитки на малолетни. А пък аз съм си малолетен, дявол да го вземе! Пак започнах да мятам погледи към трите вещици на съседната маса. Тоест към блондинката. Другите две бяха грозни като самата смърт. Не го правех грубо обаче. Просто изгледах и трите с този много хладнокръвен поглед. Но какво направиха те? Взеха да се кикотят като глупачки! Вероятно мислеха, че съм твърде млад за такива работи. Това страшно ме ядоса — като че ли имах намерение да се женя за някоя от тях или нещо подобно. Трябваше да ги смразя с поглед след това, но бедата беше там, че много ми се танцуваше. Понякога много ми се танцува и този път ми се прииска пак. Затова изведнъж се наклоних малко към тях и рекох:
— Някоя от вас, момичета, не би ли желала да потанцува?
Не ги запитах грубо или нещо подобно. Напротив, дори много галантно. А те, дявол да го вземе, решиха, че това е ужасно смешно. Още повече се за кикотиха. Истински глупачки бяха, честно слово!
— Хайде, хайде! — казах аз.
— Ще танцувам с вас поред! Съгласни ли сте? Какво ще кажете, а?
Наистина ми се танцуваше. Най-после блондинката стана, защото беше ясно, че на нея говоря, и ние излязохме на дансинга. Другите две глупачки едва не изпаднаха в истерия, като станахме. Трябва наистина да съм бил много загорял, за да обърна внимание на такива патици. Но струваше си труда. Блондинката се оказа чудо танцьорка. Как танцуваше това момиче! В живота си не съм срещал по-добра танцьорка от нея. Честно слово! Някои от тези глупачки наистина могат да ти вземат ума, като затанцуват. Вземи някоя умница и тя все ще се опита да те води в танца или пък ще танцува така лошо, че ще предпочетеш да си седиш на масата и да се напиеш.
— Вие танцувате чудесно! — казах аз на блондинката. — Трябваше да станете професионалистка. Сериозно ви говоря. Веднъж танцувах с една професионалистка, но вие сте два пъти по-добра от нея. Чували ли сте някога за Марко и Миранда?
— Какво? — каза тя. Дори не ме слушаше. Въртеше очи из цялото кабаре.
— Питах дали сте чували някога за Марко и Миранда.
— Не зная. Не съм чувала.
— Е добре, те са танцьори. Тя е танцьорка. Не е много добра обаче. Прави всичко, каквото се изисква, но все пак не е много добра. Знаете ли кога една танцьорка е наистина страшна?
— Хм…
— Ето, аз си държа ръката на гърба ви. Започна ли да мисля, че няма нищо под ръката ми — нито задник, нито крака, нито нищичко, — значи, че момичето е страшна танцьорка.
Обаче тя не се слушаше. Затова и аз престанах да й обръщам внимание за известно време. Само танцувахме. Господи, как танцуваше тая квачка! Бъди Сингър и оркестърът му свиреха „Само едно нещо на света“, но даже и те не можеха съвсем да развалят песента. Чудесна песен е. Не се опитвах да правя никакви фокуси в танца — много мразя, когато някой започне да прави куп фокуси на дансинга, за да се изфука, — но колкото и да я въртях насам-натам, тя се водеше чудесно. Смешното е, че докато си мислех, че и на нея е приятно, тя изведнъж изтърси:
— Снощи видяхме Петер Лоре с приятелките ми. Киноартиста. Той самия. Купуваше си вестник. Много е миличък.
— Блазе ви — казах аз. — Наистина ви върви. Известно ли ви е това? — Страшна глупачка, ей богу! Но каква танцьорка! Не можах да се сдържа да не я целуна по вятърничавата глава — знаете, точно там, дето беше пътят й. Тя се разсърди, като я целунах.
— Хей! Какво значи това?
— Нищо. Нищо не значи. Отлично танцувате наистина — казах аз. — Имам сестричка, която е още в четвърти клас. Голям дявол. Вие танцувате почти като нея, а тя няма равна в танца ни тук, ни на онзи свят.