Щом си изпиха чашите, и трите станаха и казаха, че трябва да си лягат. Щели да стават рано да ходят на първото представление в „Рейдио сити мюзик хол“. Опитах се да ги накарам да останат още малко, но не се съгласиха. Тогава се сбогувахме. Казах им, че ще ги потърся в Сиатъл някой ден, ако отида там, но се съмнявам. Искам да кажа, съмнявам се, че ще ги потърся някога.
Сметката излезе около тринайсет долара с цигарите и всичко. Мисля, че трябваше поне да си направят устата да платят онова, което бяха изпили, преди да седна при тях. Разбира се, нямаше да ги оставя да си платят, но поне да си бяха направили устата. Но това няма значение. Толкова бяха глупави и шапките им бяха толкова прости и смешни и прочие. Пък и така ми домъчня, като чух, че ще стават рано, за да отидат на първото представление в „Рейдио сити мюзик хол“! Като си представих само, че едно момиче може да дойде в Ню Йорк чак от Сиатъл, и то с такава ужасна шапка, само за да стане рано да види първата програма в „Рейдио сити мюзик хол“, така ми домъчня, че щях да се пръсна. Бих ги почерпил по триста коктейла, само да не ми бяха казали това. Скоро след тях и аз си отидох. И без това вече затваряха, а оркестърът отдавна беше спрял да свири. Преди всичко в такива места е ужасно скучно, ако нямаш някоя добра партньорка за танц или ако келнерът не ти разреши да си поръчаш истинска пиячка вместо само кока-кола. Няма нощно заведение на света, където можеш да се заседиш дълго, ако нямаш поне малко алкохол, за да се напиеш. Или ако не си с някое момиче, по което си падаш.
ГЛАВА XI
Изведнъж, като си излязох от кабарето, пак ми влезе в главата Джейн Галагър. Влезе и не можеше да излезе. Седнах в едно мръсно кресло във фоайето и започнах да си мисля как тя и Страдлейтър са седели в идиотската кола на Ед Банки, и макар да бях доста сигурен, че нищо не се е случило — познавах Джейн много добре, — все пак не ми излизаше от ума. Много добре я познавах. Истина. Ето например знаех, че освен шах с пулове обичаше всички видове спорт, и като се запознахме, цяло лято играхме тенис почти всяка сутрин и голф почти всеки следобед. Наистина я опознах съвсем отблизо. Не искам да кажа физически или нещо такова — нищо подобно, — но бяхме все заедно. Не винаги е необходимо да имаш физическа връзка с едно момиче, за да го опознаеш. А ние се запознахме, защото нейният доберман идваше да си върши работата на нашата морава и това много дразнеше майка ми. Тя повика майката на Джейн по телефона и вдигна голяма врява. Майка ми може да вдигне голяма врява за такова нещо. Няколко дни по-късно случайно видях Джейн, легнала по корем до плувния басейн на клуба, и я поздравих. Знаех, че живее в съседната къща, но никога не бях разговарял с нея или нещо подобно. Обаче тя ме поля със студен душ, като я поздравих този ден. Изпотих се, докато я убедя, че не ми пука къде си върши работата кучето й. Ако ще и в гостната да си я върши, все ми е едно. Както и да е, след това станахме добри приятели с Джейн. Същия следобед играх голф с нея. Тя загуби осем точки. Спомням си. Осем. Страшно се измъчих, докато я накарам да си отваря очите поне като замахне да удари топката. Все пак извънредно много подобрих играта й.
Много ме бива за голф. Ако ви кажа с какъв резултат завършвам играта, сигурно няма да ми повярвате. Веднъж за малко щяха да ме снемат на късометражен филм, но в последната минута се разколебах. Помислих си, че ако човек мрази киното като мене, ще излезе много кофти да се остави да го снемат на късометражен филм. Смешно момиче беше тази Джейн. Не мога да кажа, че беше красавица. На мене обаче ми взе ума. Устата й беше някак голяма. Искам да кажа, когато говореше и се разпалваше за нещо, устата й някак се движеше на петдесет страни — устните и всичко. Убиваше ме. И никога не си затваряше устата съвсем. Винаги беше полуотворена, особено когато играеше голф или четеше някоя книга. Вечно четеше, и то много хубави книги. Четеше и сума стихове. На нея единствено, освен в семейството ми, съм показвал бейзболната ръкавица на Али с всички стихове, изписани по нея. Тя не познаваше Али, защото това беше първото й лято в Мейн — преди това ходела на нос Код, — но аз много й разказвах за него. Интересно й беше да ме слуша. Майка ми не я харесваше много. Искам да кажа, мама винаги мислеше, че Джейн и майка й я поздравявали извисоко. Мама често ги срещаше в Гринич, защото Джейн и майка й ходеха на пазар с тяхната кола „Ла Сал“. Мама дори не намираше Джейн за хубава. Аз обаче я намирах. Просто ми харесваше на вид, и толкоз.