— Добре, ще ти изпратя момиче след около четвърт час. — Той отвори вратата на асансьора и аз излязох.
— Ами хубава ли е? — попитах го. — Не искам някоя кобра.
— Никаква кобра. Не се безпокой за това, шефе.
— На кого да платя?
— На нея — каза той. — Да вървим, шефе. — Той затвори вратата почти под носа ми.
Влязох в стаята си и си сложих малко вода на косата, но как да срешеш такава къса коса? Тогава проверих дали ми мирише дъхът от толкова цигари и това уиски, което изпих у Ърни. За това е нужно да си сложиш ръката под устата и да дъхнеш отгоре към ноздрите. Не ми се стори да мирише много, но все пак си измих зъбите. После си сложих друга, чиста риза. Знаех, че не е нужно да се докарвам толкова много за някаква си проститутка, но така си намерих занимание. Малко бях неспокоен. Усещах полова възбуда, но бях и малко нервен. Ако искате да знаете истината, още съм девствен. Честна дума. Имал съм доста случаи да си загубя девствеността и прочие, но никога не съм стигал дотам. Все нещо ще се случи. Например, ако съм у някое момиче, родителите му все ще се върнат вкъщи не навреме или пък аз се боя, че ще се върнат. Или пък, ако съм на задната седалка в нечия кола, все ще има някой на предната седалка — някое момиче, искам да кажа, което все иска да знае какво става в цялата кола. Искам да кажа, че момичето от предната седалка все ще се върти да види какво става отзад. Така или иначе, все нещо ще се случи. Въпреки това няколко пъти стигах почти до края. Особено един път, спомням си. Но нещо пак попречи — не помня дори точно какво. Работата е, че повечето пъти тъкмо когато стигнеш дотам, момичето, което, разбира се, не е проститутка или нещо подобно, все ще те помоли да спреш. Бедата ми е, че аз спирам. Повечето момчета не спират. Аз не мога. Човек никога не знае дали момичетата наистина искат да спреш, или просто се боят страшно, или само ти казват да спреш, та ако не ги послушаш, да обвиняват тебе, а не себе си. Така или иначе, аз все спирам. Бедата е, че започвам да ги съжалявам. Искам да кажа, повечето момичета са така глупави и прочие. Понатиснеш ли ги малко, просто можеш да видиш как си загубват ума. А пък ако вземеш някое истински темпераментно момиче, то просто си няма и ум. Зная ли аз? Кажат ли ми да спра, и аз спирам. Винаги съжалявам за това, след като съм ги завел у дома, и после пак повтарям същото.
Така или иначе, като си слагах чистата риза, помислих си, че най-после ми се представя добър случай. Мислех си, че понеже тя е проститутка, с нея ще мога да се поупражня, в случай че някога се оженя или нещо подобно. Понякога тая работа ме тревожи. Един път в Хутънското училище четох една книга, в която имаше един мосю Бланшар, много изтънчен и мазен сексуален тип. Още я помня. Кална книга, но този Бланшар не беше лош. Имаше голям замък и прочие на Ривиерата, в Европа, и единствената му работа беше да бие жени с тояга. Истински развратник, но жените бяха луди по него. На едно място казваше, че тялото на жената е като цигулка и че трябва да си страшен музикант, за да умееш да свириш на нея както трябва. Гадна книга — това ми е ясно, но тази цигулка не може да ми излезе от ума. Донякъде затова ми се искаше да добия малко практика, в случай че се оженя някога. Колфийлд и магическата му цигулка! Майчице! Кално е, признавам, но пък не чак дотам. Не би било зле да съм по-опитен в тази работа. Ако искате да знаете истината, много често, като съм с момиче, страшна мъка пада, докато намеря това, което търся — не знам дали ме разбирате. Ето например онова момиче, с което за малко щяхме да свършим работа и за което ви казах. Ами нужен ми беше цял час само докато й сваля идиотския сутиен. И като го свалих вече, тя беше готова да ме заплюе в лицето. И така, разхождах се из стаята и чаках проститутката да се появи. Все се надявах да е красива. Не че много държах на това. Само ми се искаше всичко да се свърши по-скоро. Най-после някой почука на вратата и аз се завтекох да я отворя, но куфарът ми се изпречи на пътя и аз така се препънах, че едва не си счупих коляното. Все ще намеря чуден момент да се препъна в някой куфар или нещо подобно.
Като отворих вратата, проститутката стоеше пред нея. Беше облечена със спортно палто и нямаше шапка. Косите й бяха руси, но явно ги боядисваше. Във всеки случай не беше стара.
— Здравейте — казах аз с най-кавалерски тон!
— Вие ли сте оня, за който Морис ми каза? — запита тя.
Не ми се видя много любезна.
— Морис операторът на асансьора ли е?
— Да — каза тя.
— Тогава аз съм. Влезте, моля — поканих я аз. Постепенно добивах самоувереност. Честно слово. Тя влезе, свали си палтото веднага и го метна на леглото. Имаше зелена рокля. После седна настрана на стола до бюрото и започна да си клати краката нагоре-надолу. Кръстоса крака и започна да мята единия. Беше доста неспокойна за проститутка. Истина. Може би защото беше страшно млада. Почти на моята възраст. Дръпнах голямото кресло до нея и й предложих цигара.