— Взех ги вече — каза Сани. Тя размаха пет долара под носа ми. — Виждаш ли, вземам само петте долара, които ми дължиш. Не съм крадла.
Изведнъж се разплаках. Какво ли не бих дал да не бях се разплаквал, но на, разплаках се.
— Да, не сте крадци — изхлипах аз. — Само задигате пет…
— Дръж си устата! — каза Морис и ме блъсна здравата.
— Остави го де! — обади се Сани. — Хайде да вървим. Нали си взехме парите. Да вървим сега, чу ли?
— Идвам — каза Морис, но не тръгна.
— Сериозно ти говоря, Морис, чу ли. Остави го на мира.
— Кой му прави нещо? — каза той, невинен като ангел. Тогава взе, че ме щипна силно през пижамата — няма да ви кажа къде точно ме щипна, но адски ме заболя. Казах му, че е мръсен идиот и простак.
— Какво каза? — попита той и сложи ръка зад ухото, уж че не чува. — Какво каза? Какъв съм?
Още плачех. Така адски бях ядосан и нервиран и прочие.
— Ти си мръсен простак — казах аз. — Глупав изнудвач и простак и след някоя и друга година ще си голтак и ще просиш от хората петаче за кафе. Ще размазваш сополите си по мръсната си дреха и ще…
Тогава той ме удари. Дори не се опитах да се отдръпна или запазя. Само усетих страшен удар в стомаха.
Не загубих съзнание обаче, защото си спомням, че погледнах от пода и видях и двамата да излизат от стаята и да затварят вратата. После останах да лежа на пода доста време, нещо като онзи път със Страдлейтър. Само че сега вече си мислех, че умирам. Честна дума. Мислех, че потъвам и се давя или нещо такова. Работата беше там, че едва можех да дишам. Когато най-после станах, трябваше да отида до банята превит на две и да си държа стомаха с две ръце. Но сигурно не съм с всичкия си. Ей богу, не съм. На половин път до банята започнах да си въобразявам, че имам куршум в червата. Че Морис ме е надупчил. И сега отивам в банята да си дръпна един гълток уиски или нещо такова, че да ми укрепи нервите и да започна да действам. Представях си как излизам от банята облечен и прочие, с автоматичен пистолет в джоба, но все още залитащ по малко. После слизам по стълбите, а не с асансьора. Държа се за перилата и прочие, а от крайчеца на устата ми протича струйка кръв от време на време. Слизам няколко етажа, като си държа корема, а кръвта тече по пода, и тогава повиквам асансьора. Морис отваря вратите, вижда ме с пистолета в ръка и започва да квичи със своя писклив, пъзлив глас да го оставя на мира. Но аз го застрелвам въпреки всичко. Шест куршума право в тлъстия му космат корем. После хвърлям пистолета в шахтата на асансьора — разбира се, след като залича всички отпечатъци от пръсти и прочие. Тогава допълзявам до стаята си и повиквам Джейн по телефона. Викам я да дойде да ме превърже. Представях си как тя ми подава цигарата да пуша, докато раната кърви.
Идиотски филми. Може да съсипят човека! Шегата настрана.
Седях близо цял час в банята да се къпя и прочие. После се върнах в леглото. Мина доста време, докато заспах — не бях дори изморен, — но най-после успях да заспя. Всъщност просто ми се искаше да се самоубия. Искаше ми се да скоча от прозореца. Може би щях да го направя, ако бях сигурен, че ще има кой да ме покрие, щом падна на земята. Не исках някакви любопитни глупаци да ме гледат цял облян в кръв.
ГЛАВА XV
Не съм спал много дълго, защото беше около десет часът, като се събудих. Щом си изпуших цигарата, почувствах глад. Не бях хапвал нищо след двете кюфтета, които изядох с Бросард и Акли, като отидохме на кино в Ейджърстаун. А това беше много отдавна. Струваше ми се, преди петдесет години. Телефонът беше точно до мене и аз посегнах да се обадя и да поръчам да ми изпратят малко закуска, но се изплаших да не би да я изпратят по Морис. Ако си мислите, че умирах от желание да го видя, трябва да сте полудели. Тогава просто останах да си полежа и изпуших още една цигара. Помислих си да позвъня на Джейн да видя дали вече си е отишла, но нямах настроение.
После взех, че позвъних на Сали Хейз. Тя учеше в пансиона на Мери А. Уудръв и знаех, че вече се е завърнала у дома си, защото получих писмо от нея преди две седмици. Не бях чак много луд по нея, но се познавахме от няколко години. С моята глупост си мислех, че е доста интелигента. А си мислех така, защото тя знаеше сума неща за театър, пиеси, литература и всички тези работи. Щом някой знае много за такива неща, трябва ти доста време да разбереш дали е глупав или не. А докато разбера за Сали, минаха години. Може би щях да разбера много по-рано, ако не бяхме се натискали толкова. Бедата ми е, че започна ли да се натискам с някое момиче, все си мисля, че е доста интелигентно. Между двете неща няма никаква връзка и въпреки това все така си мисля.